Green Myxomorka
понеделник, 3 юли 2006 г.
None
When the sun goes down
and life is turning around
emptyness inside my soul
I'm so alone
I don't know why
just my heart die.......
Етикети:
факсче - от среднощтно естество
Принцът от приказките, който винаги закъснява, но все някога се появява, нали? :)
О, принцът ли, него никога го няма, само казват че се появява, но това не е така, идва само белия кон и се чуди от срам къде да се скрие.Но, никой от нас не губи надежда, той ще дойде, да бе да кога????? Е как кога, много ясно, че имаенно когато най-много вече не го искаш и си се отказала да го има. И тогава, за какво ти е....ами за да почешеш егото си, че него все пак го има и е дошъл за теб :)
А къде остана моят принц. Онзи, когото сънувам от преди да го срещна, и продължавам да сънувам, много след като изгубих??????????
Много ясно че него вече го няма. Аз не го искам и той вече не ми трябва!!!!!!!!!!!!!!!!!
A когато най-после ще си повярвам, това вече никой не знае, дори и аз..................
"Принц може да чакаш цял живот..но мъж си трябва всеки ден!!"
А къде остана моят принц. Онзи, когото сънувам от преди да го срещна, и продължавам да сънувам, много след като изгубих??????????
Много ясно че него вече го няма. Аз не го искам и той вече не ми трябва!!!!!!!!!!!!!!!!!
A когато най-после ще си повярвам, това вече никой не знае, дори и аз..................
"Принц може да чакаш цял живот..но мъж си трябва всеки ден!!"
My new fairy-tale
Моята нова приказка още не е започнала, защото сега съм в процес на обмисляне на сценария. Всяка уважаваща себе си приказка, трябва да бъде интересна и завладяваща, но и сякаш написана по нов начин, така сякаш е създадена за първи път...
Днес мисля, че приказките са по-скоро за възрастните от колкото за децата. Когато си малък си склонен да не ги разбираш, а като порастнеш сякаш нямаш нужда от тях, понеже си вече особено наранен и не вярваш в чудеса, и си над тези неща. За мен колкото и да бъда наранявана, това е единственият начин да повярвам отново и да се изправя. Приказките те карат да мечтаеш, е не да вярваш, но мечтите са хубаво нещо понякога :)
Аз все си мисля, че искам моята приказка да бъде по-различна, сякаш Пепеляшка по нов начин или нещо такова. Но аз не съм пепеляшка, нито спящата краставица, нито която и да е от всичките приказни принцеси. Аз съм просто момичето от долината :) колко патетично.... истината е че искам да бъда обичана и обичаща. В търсене на изгубената полоина от душата си, да намеря онова което ми е липсвало през останалото време :).....
.................................
Днес мисля, че приказките са по-скоро за възрастните от колкото за децата. Когато си малък си склонен да не ги разбираш, а като порастнеш сякаш нямаш нужда от тях, понеже си вече особено наранен и не вярваш в чудеса, и си над тези неща. За мен колкото и да бъда наранявана, това е единственият начин да повярвам отново и да се изправя. Приказките те карат да мечтаеш, е не да вярваш, но мечтите са хубаво нещо понякога :)
Аз все си мисля, че искам моята приказка да бъде по-различна, сякаш Пепеляшка по нов начин или нещо такова. Но аз не съм пепеляшка, нито спящата краставица, нито която и да е от всичките приказни принцеси. Аз съм просто момичето от долината :) колко патетично.... истината е че искам да бъда обичана и обичаща. В търсене на изгубената полоина от душата си, да намеря онова което ми е липсвало през останалото време :).....
.................................
Абонамент за:
Публикации (Atom)