stereo{type}

Свръх дозата на Снежанка
Girl from codeine city
Лудата с ключовете
Момиче от хентай филмче
шизофреничка с аутистични прояви от типът на защитният механизъм
с генерализизрано разстройство в афективната сфера
.. от сутрин до вечер...
тази дето не говори на един език с никого..
не живее на една планета с никого..
онази от канавките
със сдуханяците
спасителката на загубените души
тази дето събира души и ги прави на супа, за да не ги боли
безцелната
без стремежната
безперспективната
без...
няма я
издирва се

"мерси за джойнта...мерси за айрана!!"

събрана..в цялостност и обвивка от стоманени шипове с изтекъл срок на годност...
има я..ама е покрита с фасове и пепел...
ashes to ashes...dust to dust...
кому е нужно...
кому е нужна...
вече не е така важно..
на мен не ми е толкова важно...очевидно...

...

Ужасно силно желание към теб..
така те няма...а си толкова тук..
зависимост към любовта ти...
защото сама ми е добре, но...
съм празна...
сякаш половинчата съм..
липсва ми нещо, което ми даваш...
всичко!!
в очите ти потъвам..и
се връщам...
за да поискам да остана...
да съм част от теб...

3 АМ, телефон:
Т. Кво правиш?
А. Пуша на терасата!
Т. Може ли да мина?
А. Ако искаш!!

10 PM, sms:
Т. Може ли да си дочета книгата?
А. Може!!

Т. Очаквай неочакваното!!
Беше руса, много наточена!
Ми не й вЪрза!!
А. хахаха Това ми е много важно да го запиша!!
Т. И тя хубава! Ама хубава!
Ма не мога да се занимавам с глупости!
Малко й беше багажа!
Интелектуално беше осакатена!

Т. И тя вика, той е секс машина!
А. Много фенки си имаш значи!! Направи си фен клуб!
Т.Тряаше!
Никога не съм имал гаджета. Имал съм само две връзки!
После като я е нямало някво време или е била на работа, аз съм си движел.
Ми то и тя може да си е движела...

Т. НЕ се занимавай с нея! Тя е изрод!!
А. Тогава що я чукаше?
Т. Е, що да не я чукам?
Ми чукаше ми се, кво толкова?

Н. Ми това е прословутият ***** !!
Т. и си тръгнах... както си тръгвам винаги... Тръгвач!
Те са "елементрисити" - тва си е моя дума, да знаеш!!
Аз съм срамежлив..
Те ми завиждаха, ма после ми го връщаха по друг начин..

А."Благодаря за джойнта, благодаря за айрана!!"
Искам да можех да рисувам, за да направя карикатура на думите ти!!
Т. Аз имах такава тетрадка на квадрати в казармата!!
Обичам да пиша повече от колкото да говоря!
А. Е ти не млъкваш!! Иначе представяш ли си?!!! хахаха
Мразя ти крайностите!!
Обичам извратената ни комуникация въпреки всичко!!
Т. Това, че млъквам, не означава, че спирам да мисля.
Въобще не обичам да ми е светло..никви светлини...искам да ми е тъмно...некво е такова...
Крива работа...
А. мхмммм..
Т. Аз знам!!

Т. Ония яйца в Дружба бяха отвратителни!! По-гадни яйца никога не бях ял!! Другият път аз ще сготвя!!
А. Да следващият път..след няклко години..

Сленг - твоите сини очи...няма друг цвят...
Back to the roots...при твойто първо либе...

Т. Ало, кво правиш?
А. Пуша и пия вино!!
Т. Класика...
Т. Нема вариант!!
А. Кво ли се хАбиш....

безумие

хванах си живота..
впрегнат в юзди от червена кожа
всичко си е същото
никаква промяна не виждам
само, че не е точно така



никога повече!!



"излез си от канавките бе момиче!!"



"не виждаш ли, че си сама???"



вечер на музеите..нощ...на просяците, просещи псевдо-духовна храна
пием куба либре, мохито, джин...до припадък..че иначе сме много припаднали...
настоящ годеж...бъдеща сватба...чиста проба отрицание от истината...лъжем се...безпогрешно в мълчание....


на стената снимки
до снимките кожен бич
кому е нужно???



топка в стомаха
дупка в главата
празнина в дробовете
нужда от въздишка във вакуум

скандално трясване на вратата
течение има, мисля



в екзистенциален размисъл на тема ребра..
да оребрим радиатора!!
но аз ползвам климатик!!
смени си дограмата..
поправи си покрива..
крановете текат..??
качи се на покрива!!
там е друг свят!!

помисли си..
но нищо не казвай...
нали знаеш, че знам, че няма смисъл
и нищо няма да се промени
знам
няма смисъл
няма, така е!!
и няма да е същото!!
няма!!
НЕ МИ ЗВЪНИ ВЕЧЕ!! не те искам в живота си...useless
знам..
така че, забрави!!
забравила съм!!
не ти вярвам!!
знам..
стига!!
спрях.. няма вече..нямам нужда!!
искам си куфара!!
ще ти го изпратя по куриер за по-сигурно!!
не, ще мина някой път..без обещания!!
не ме интересува...
непосилно ми е!!
така ли се пише??
не знам!!
не ми пукаш!!
сигурно..
повярвай ми!!
не вярвам вече!!
лицемерка!!
лицемер!!
край казах!!!
край да е!!
...
...

selfish

sell(fish)
лепиш етикета
слагаш продукта на стелажа
лепенка - изтекъл срок на годност - 50 % off
и чакаш да се случи
нищо
но е важно да се запомни, че всичко ти е в главата и материя няма..

love.net

too much
love
no more love
ПО заслуги
с липса на такива
без действителност
защото не е нужно
no more online
no more .com.net.org. каквото и да е било
остана си ни само виното, че овенчава заслуги без 30 сребърника
без тютюн, че е задимено
без канела, че е сладка
без нередности
без разврат понеже сме невинни..от днес
с новост
с началност
с изначалност

daydreamin'

"Небето се отвори..
звездите целунаха тревитe"...
енергия ни обля..
станахме деца на Космоса..


"- Ангеле, Анегеле...ти си най-прекрасният ангел на света...
- Никакъв ангел ннямаше да съм..щях да съм най-самотният и нещастен ангел, без по-добрата си половина...ти..."

...

...и пак цялата ти кожа мирише на цигари...с размазана спирала на два дни... и още по-размазан молив - на три....сънен поглед, който е способен да убива...разлята сперма по косата и леглото ти..миризма на дим и духове - навсякъде....време е..!!!!

Индустрия

Обичам София, тъмна и нощна. Обичам я празна. Обичам я, когато е студена от прозореца на автобуса. Иначе ме подтиска...смачква и захвърля. Не е уютна. Не е топла или близка. Но как свети нощем?!!!! Полъхва една романтична нотка, на познато, на обгрижващо.
Има една арт нишка, нещо висше, нещо духовно..близко...познато и приветстващо. А колко изгубени души е приютила..без да задава въпроси..без да има значение...Като самотен пристан.
Един огромен, пуст, индустриален мегаполис...с уникално сутрешно небе, с прелестни облаци над Витоша.
....загасям си последната цигара, оставям кафето на масата и излизам....там някъде....с теб..някого....

***

I feel like my heart beatin harder faster stronger..but i'm sо blind...so empty...i've got this X sign on my chests...so not fair...

Студено беше..но въпреки това излязох... Чувсвтото на слабост ме бе обзело. Знаех, че не мога да стоя повече на едно и също място. Като разярен тигър в клетка..не ми се получаваше повече... Започнах да правя справка за отминали събития и за новонастъпили случайности.. Е не, не е същото..а колко е по-различно, даже не искам да си го мисля...
Навън валеше и духаше вятър..типично, като за ноември...ама някак си психическата ми нагласа не беше ноемврийска...
Светофарите надолу по улицата светеха в червено.. сякаш вече се бяха наговорили, че няма да ме допуснат да премина..доста неловко всъщност. Ама така е след като не знаеш на къде вървиш, не моеже просто да вървиш...
Някъде по улиците се разнесе песен,...точно като от транзистора на дядо ми от лятната ваканция... тази мисъл доста ме стопли.. но вятъра продължаваше да духа в лицето ми..почувствах се като самотна ледена фигурка в средата на нищото..до като навсякъде наоколо по две, по две, разни фигурки се сгушваха и стопляха...прекратявайки вледенителния процес...

светофарите светнаха още по зловещо червено...още по-забранително...още по-забраняващо..още по-самотно...

But sometimes when it rains
There's no time to do it again
The real me wants to savor it all
In my memory

Bulletproof

започнах да наблюдавам как си свивам цигарите...започнах да внимавам да стават по-адекватни за пушене..по-красиви..по-изпушваеми..с всяка цигара си представям теб..
започнах и да внимавам какво вино пия..че нали искам да ми е вкусно..пък и да не мириша на "винпром"...
започнах да си отварям и затварям телефона нервно..не искам да пиша нещо неподходящо...
започнах и да се замислям дали трябва да те обезпокоявам, че нали всички сме в криза..може ли точно с мен сега да се занимаваш..ами то просто не е удобно...
започнах и да виждам, че и междублоГовото пространство пустее и се е сдобило с големи бурени...точно като тези, които са ми заседнали в гърлото, като се сетя колко ни е дълга историята...
в крайна сметка се бронирах от куршуми и започнах да въртя една и съща песен в плей листа... ама лошото е, че ако някой не реши да сложи край на историята ни..ще продължавам да съм под обстрел..ама тия куршуми само засядат..не излизат и се трупат...нали да може да се трупа желязо в кръвта, че нали е полезно за здравето...пък то пак не е удобно..нали ти нарушавам спокойната депресия с шумните си мисли...ама как няма да е като те всичките за тебе са хоум мейд...

Малката спасителка на мъртвите души

Кая беше отегчена..но дали, защото беше видяла и преживяла всичко или всъщност и се бяха струпали твърде много неща....
Тя беше самотница. Но не истинска. Обичаше да е сама само през определено време от деня...през останалото обичаше да запълва дупки и да спасява света. В компанията на някого разбира се.
Винаги й се случваше да срещне някой счупен, някой изкривен, душевно осквернен, обран от емоции...абе изобщо, някого, когото тя трябваше да спаси. А как точно?! Това тя, никога не знаеше.
Поради простата причина, че тя беше магнит за душевно разбити и силно обременени, предимно мъже, Кая се чувстваше длъжна да присъства в живота им. И наистина да се превърне в нещо като техен спасител. Не че те искаха някой да ги спасява. Не, че тя от своя страна знаеше какво да стори за тях. Но се бореше с вятърни мелници и опитваш е странни еквилибристични умения.
Никога не и омръзваше да обяснява. Скачаше пламенно, размахваше ръце, сякаш още малко и щеше да полети. Отваряше широко очите си. Устата й се разтваряше като изригващ вулкан и думите й, не проповедите й сами се изстрелваха навън и залепваха за лицето на отсрещния човек. Влизаха в ушите му и кантяха. Думи - морални, за ценностите, за несправедливото, кармата, разплатата, желанията....за любовта. Опитваше се да ги превърне в спасителни сламки и да ги раздаде. Това никога не се случи...
След всяка спасителна операция, Кая, се изпразваше от съдържанието си. Ставаше малка и незначителна. Ставаше куха и неспособна на обича. Покрита с пелена от тънки, малки, съвсем прозрачни, кристални сълзи. Тя се затваряше в малкия си замък, на господарка на мъртви души. Обмисляше всичко. Плачеше и се успокояваше. Започваше да се регенерира. След което, събрала нови сили и желание, и вяра, тръгваше да броди навън. Възстановяваше социалния си живот.
Преодоляла и забравила разочарованието на предишния си неуспех, малката господарка се втурваше да спаси новите си мъртви души.

P.S. Маниакалната парадоксална шизофрения на любовта....

Неща които....

[за теб Мишенце ]

1. Срамни неща:

-голо женско тяло покрито със синини и рани
-да не гледаш в очите, когато говориш
-парченца шоколад по зъбите
-да бягаш, когато имаш защо да останеш
-да не си гледал как слънцето залязва, потапяйки се във водата
-да не си прочел нито една книга
-да не разбираш музиката и силата й
-да не си обичал

2.Обезценени неща:

-думата "обичам те"
-стара, прашна, дървена кутия за бижута, нарисувана с бои
-свободата си
-душата си
-входа към същността си
-усмивката си
-силната си воля
-желанието си за живот
-черен албум с червени рози, за снимки
-тефтер с миналото си

3.Неща, които звучат особено:

-"обичам те", когато който ти го казва е пиян...а ти всъщност също го обичаш
-"повярвай ми"
-"аз не съм като другите"
-"за всичко има време, не бързай"
-двусмислено казани неща
-неща казани с увереност, в момент на опиянение
-да чуеш отдавна забравен глас
-звукът на природата из между гумите на колите в града

4.Неща, които ти е трудно да изкажеш на глас:

-да кажа "обичам те"
-"сбогом, беше хубаво, но свърши"
-"извинявай"
-че греша и вината е моя
-"страх ме е"
-"не си отивай, остани"
-че не искам да порасна
-че така ми е много удобно, не защото наистина е, а защото не мога по друг начин
-"НЕ!!"

5.Неуместни неща:

-да мълчиш, когато някой има нужда да слуша гласа ти
-да говориш, когато някой има нужда от мълчанието ти
-да бъдеш в леглото на човек, с който нямате нищо общо по един или друг начин
-ненужната никому мъдрост (празна философия)
-да опитваш да промениш същността си (особено заради някой, който не те разбира)
-да прекъснеш възрастен човек, който разказва спомените си

6.Изискани неща:

-малка черна рокля, с много гол гръб
-вдигната на кок, лъскава, черна коса
-потайната женска усмивка, разкриваща прекрасни бели, почти перлени зъби
-писалка със златен писец
-идеално подредена калиграфия, разказваща за любовта
-бутилка много старо, скъпо и тръпчиво червено вино
-черен диамант

7.Неща, от които сърцето ти силно се разтуптява:

-усмивката(смеха) на обичан от теб човек
-плачат на новороденото
-едно невинно и така желано докосване
-мълчаливият поглед, който крещи, че ти си всичко
-силно копняно телефонно обаждане
-бързото и безразсъдно шофиране
-скок с бънджи
-наближаването на нещо, чакано с нетърпение
-постигнат успех, след дълга борба

8.Неща, които навяват сладки спомени:

-нощните светлини на големия шумен град
-забравен аромат витаещ из въздуха
-част от текст на песен, в синхрон с вътрешният ти монолог от мисли
-загледан в пламъка на горяща свещ
-случайно докосване
-стара, прашна избеляла снимка, от лентов фотоапарат
-слънцето, което нежно докосва бялата ти кожа
-пълнолуние, което посрещаш на терасата си
-горяща цигара в прозрачен пепелник
-чаша горчиво кафе с мляко, в ранна пролетна утрин
-миризмата на канелени клечки

Лудата с ключовете 2

Убийството на душата на лудата...

Тя всъщност не беше жертва на обществото...не плащаше данъци за предрасъдаците...Тя сама беше виновна...за каквото не й харесваше... - слабохарактерната й сила да се саморазрушава...Способността й да обича и да се връща в миналото си, за да бъде сигурна, че всичко е в пепел и няма нищо останало...Изникващи въпроси в хаоса... как да се спре..и как да твори, вместо да руши, колко е жалко....

За пореден прочит, тя възроди останките от едно от миналите...не че имаше смисъл, но мазохизмът вътре й крещеше толкова осезателно, че ако можеше да залепи устата му с тиксо, сигурно щеше да я завари с електрожен....

Седи в средата на стаята сама. Угасила светлините на света, лудата палеше клечки кибрит и една след друга ги хвърляше в жертвеника върху останките....
Когато всичко този път изгоря, лудата събра пепелта в шепата си. От очите й се стекоха само две сълзи...много горчиви...Намокриха останките. Тя взе една кутия, изсипа каквото беше останало в нея. Затвори я. После я заключи с един от многото си ключове. Погледна кутията и я остави на рафта при многобройните кутии от миналото, повечето от които заключени....но не всички, разбира се....

Приятелскo

Приятел си. Ще поиграем карти. Ще пием за мира и за жените. (Завиждам на родените във Спарта - как трудно е да си сдържиш сълзите.) Приятел си. Така ми е спокойно. Е, разкажи за твоето момиче. Отдавна сме погребали виновните. Мъжът ми е добър. И го обичам. Да ти налея още? Уморен си... И аз съм уморена, но е празник. Отдавна, както казваш, "влязох в релси". Отдавна, както казваш, "няма празно". Хлапашкият ми сал е здраво вързан. Научих се да имам и да губя. Сега си тръгвай. Бързо, много бързо! Защото, всъщност искам да се любим... Камелия Кондова напомня ми....напомня ми...няма как да го забравя :)

....

-Ние можехме да бъдем заедно поне още малко... Защо вие жените винаги искате или всичко, или нищо?...
-Искаш ли да си останем просто приятели?
-Не съм готов да ти бъда само приятел....

и къде е всичко там някъде по средата...

искам да те забравя :}

*песните*

Откъслячни моменти от песни....боже защо и как :)
Започне една и ме пращя някъде назад...след нея друга и тя ме отвежда някъде си... само колко моменти...колко битки и поражения и победи....Боже колко различно....и как съм се смяла и как съм плакала и колко болеше.... а сега? и пак се започна, повратности...и пак трябва да си тръгна...и пак ще останат купчина песни и снимки... после ще ги намеря и пак ще си спомням....а как е гадно и колко боли... и не искам... а няма усмивката вече... и бръчки започнаха да се появяват... и от цигарите кожата ми е станала една такава...а от брашното пръстите ми са едни такива... и косата трябва да си отрежа пак.... и пак ми предстои битка... а как съм уморена вече да се боря с духове и вятърни мелници... а как си искам моето си място някъде.... само за мен...пълно с бъдеще и с мен, и с усмивката ми...колко ми липсва...а какво стана с онова момиче с очите като море, които можеха да погълнат целия свят...и с усмивката, която можеше да разтопи цели айсберги.... искам да ги намеря.... и да ги запазя за себе си...завинаги............

***

няма те...няма ме....няма никой...и без друго се изморих да търся, да бягам, да викам, да те моля, да се боря, да....и без друго няма никого...само ми е празно, само малко вътре ми е кухо... да се боря с теб, ако си до мен добре, но да се боря с теб за теб до като те няма, не мога....

много(точие)

по цялото ми тяло..ти....ръцете ти пулсират в мен...туп туп туп...косата ми завързала очите ти и прелъстително се спуска към гърдите ти...опит да пробие кожата ти и да проникне между ребрата...туп туп....търси сърцето ти, за да обвие и него...
по устните ми...ти...обладали кожата ти цяла...
по зъбите ми...твойта плът от опита ми да те разкъсам...туп туп...
искам да те запазя в мен...там е толкова топло и влажно...мисля, че ще ти бъде удобно...
чаршафите ми целите са в моята кръв...разкъсана със твойте нокти, в опита последен да ме имаш само за теб...да обладаеш душата ми и да ме дефлорираш...сега кървя за теб...
в ръцете ми...ти... лиани вместо пръсти увиват се около твойта шия... за мен ще си безсмъртен
очите ми безсрамни, пазят твойте тайни, толкова омайни...толкова безкрайни...
туп туп туп...по цялата ми кожа...ти...и вътре в мене..ти... вдишвайки от теб...издишвайки от мен