into her shoes

Имам едно усещане,че живея живот с призраци наоколо. Не за друго, но все едно съм попаднала в паралелна вселена...случки, случвали се на друг човек...мисли протекли в друга глава...усещания тръпнали в чужда душа... особено ми е... и хем съм аз...хем не ми е...неконтролируемо ми е...всичко е странно...и как се преодолява...а ми се обича...любовно ми е...и ми се пие да ми е вкусно..ама не ми е..и ми се пуши да ми е вкусно...ама и това не ми е...носталгично ми е...като в капан за сънища...ама не ми помага...и сънувам...колко ми е сънно...и шарено...

личностови липси

Пътят на загуба на идентичността...
Първо чат, после програми за масова комуникация и за край социални мрежи...триене/писане/създаване/разрушаване и множество личности, коя от коя по идентични
Myxomorka/Penny Lane/Лудата с ключовете/Anna Molly/Снежанка с нейната свръх доза/Aoiro Ame Asakura/Adora Belle Dearheart/Miss Ann Thrope/

...все имена които са ми познати, после не толкова, накрая не знам как се започна, от къде и на къде сме тръгнали да вървим, освен ако не сме спрели някъде по пътя... Сигурно е имало и много други, вече ми е много трудно да се сетя... аз и тези съм забравила... как да не страдаш от личностови разстройства, когато всичко е толкова раздвоено и размножено... В крайна сметка нямаш карта, нито пътеводител..нито дори факла за леко осветление дори. Толкова много за забравяне, толкова много за запомняне...толкова спомени и римайндъри... толкова сложност... кому е нужно...

...

Искам да ходя със затворени очи в тъмното. По мокра и павирана улица. Без следи от счупвания. Без локви. Без малки каменни останки. Без спомени. Само малко прашец..от домашния. Малко ретро. Малко романтично. Малко сантиментално. Понеже много обичам да ми е сантиментално и неразбрано.
Искам да слушам музика. Класическа. Като от стара кинолента, която се опитва да ни накара да не забравяме, че идваме от драмата и пак там отиваме.
Искам да излизам от стар черно-бял филм с шапка с цветя и голяма червна рокля. Да ми отива на очите и на кдриците.
Искам да имаш роза на ревера си. Малки пистолети като за ркавели. Колосана яка. Шапка с периферия. Искам да се усмихваш, защото знаеш, че това е скритото ти оржие. И защото ти отива. Искам да си реален.
Искам да пуша дълга, тънка и черна цигара с мирис на череша. Да пия от висока чаша, ароматно червено вино. Да оставям следи от червилото по ръба, за да знам, че съм била там.
Искам...
Винаги е така...
И винаги завършва с многоточие...