/???/

А ние бяхме безстрашни...от онези, които се бореха дори и с вятърните мелници...
А бяхме много смели и никога не ни впечатляваше нищо, което ръмжи и хапе...
А ние си отидохме нелепо... не беше в битка... не беше с желание...
А някой махна ни сърцата..на тяхно място сложи байпас и ни остави да лежим в канавката
А сега сме някъде там измежду всичкото
А сега сме безименни, безгласни, безцветни и жалки..съвсем без...
Трудно е да си победен след толкова битки..без битка...
Угара от цигара е запратена към нас...после стъклено шише и безброй други...
А как да върнем това, което го няма и което ни правеше...което ни сътворяваше да сме това, което бяхме....

И зелената фея..със зелената коса и зеления шал, безполово създание, дезориентирано, което беше най-хубавото от нас...и то отлетя...сега нищо не ни пази, дори като нищожества....
А бяхме млади и силни...и онези горящи очи, прозорецът към горящите ни души...потушени


а сега?

*песните*

Откъслячни моменти от песни....боже защо и как :)
Започне една и ме пращя някъде назад...след нея друга и тя ме отвежда някъде си... само колко моменти...колко битки и поражения и победи....Боже колко различно....и как съм се смяла и как съм плакала и колко болеше.... а сега? и пак се започна, повратности...и пак трябва да си тръгна...и пак ще останат купчина песни и снимки... после ще ги намеря и пак ще си спомням....а как е гадно и колко боли... и не искам... а няма усмивката вече... и бръчки започнаха да се появяват... и от цигарите кожата ми е станала една такава...а от брашното пръстите ми са едни такива... и косата трябва да си отрежа пак.... и пак ми предстои битка... а как съм уморена вече да се боря с духове и вятърни мелници... а как си искам моето си място някъде.... само за мен...пълно с бъдеще и с мен, и с усмивката ми...колко ми липсва...а какво стана с онова момиче с очите като море, които можеха да погълнат целия свят...и с усмивката, която можеше да разтопи цели айсберги.... искам да ги намеря.... и да ги запазя за себе си...завинаги............

* in love///b myself *

Обичам наркотиците! Обичам и да се напивам...е не до безпаметност, само до колкото може...то колко ли може? Обичам да правя секс, необуздан, но винаги с чувства, може и страстта да свърши необходимата работа. Обичам да се влюбвам! Обичам и да ме искат и да се влюбват в мен... но не обичам да ме обичат!!
Обичам да спя по много. Обичам да съм сама, но не за дълго!
Обичам и да пуша...да пуша много, цигарите ми отиват!
Обичам и да пътувам на далечни разстояния и да мечтая за неща, които биха могли да се случат!! Обичам да гледам как вали навън и да се чувствам, толкова добре!
Обичам да слушам музика силно! Много силно!
Обичам сърцето ми да бие силно, от адреналин, от любов, от страст....от всичко...обичам факта, че съм жива!!!!!!!

....

Творчески съм се изпразнила по теб. Опитах всичко. Считам, че нищо не помага. Безсилна съм сега. Решенията ни вземаш сам. Сега съм слаба, това те прави всемогъщ. Обичаш да рушиш, за това стисни врата ми. Нека кръвта ми изтече през слъзните канали. Без друго сълзи не ми останаха вече.
Душата ми се изпразни в теб. Уви, ти пометна. Сега отново нямам деца.
Хвани ме за косата. Ето нож. Отрежи я! Вече не значи нищо. Не ми е нужно да съм красива, теб те няма, за да видиш.
Последна нощ е. Виждам, че не става тъмно. Не мога да заспя. Захапи устните ми, останаха самотни и без друго целувките те ти са ледени. Застинал крясък е напът да се оформи от тях...но нищо не се чува вече.
Изгубих мислите си в теб. Искам да отворя гръдния ти кош, с форцепс, реброразширител и трион и да поровя там. Може и да ги намеря. Но защо са ми...ще си направя нови, но пак искам да поровя в теб.
Обещай, след като ме сложиш в себе си дълбоко, да поливаш цветята. Аз изпразнена ще си отида, но не искам, милите, сухи да изтлеят.
И да ме помниш...

искам да те въпросирам, ама няма смисъл

Сега си давам сметка, колко много въпроси могат да изникнат в съзнанието ти за по-малко от 10 секунди. Едновременно. Никоя мисъл, никой въпрос не иска разрешение, само връхлита и после.... каша.
Къде си когато те няма? Защо те няма? Дали трябва? Пък какво ще стане, ако.... главата ми ще гръмне. Не мога вече така. Искам да го променя!
Трябва!
Брейн сторминг: ад, кошмар, болка, гадост, нещо не ми харесва, нещо не е както хората, както искам аз, и ебати ква е тая криза, даже не е на средната възраст, нито на пубертета. Рафффф..............

:)

Не съм родена за да съм антисоциална, не ми е комфортно с такова амплоа...
не помага...........
Спенс и Белослава - А дали е така?

сед бът тру

-Аз нямам пороци! Не пия, не пуша, по жени не ходя...
-А, какво правиш?
-Еми... лъжа...

-Липсвам ли ти?
-Не!
-Обичаш ли ме?
-Не!
-Знаеш, че искам да бъда с теб, нали?
-Да, естествено, те и другите искаха, но....

!! Интересен факт - Истината била боляла... аз за това лъжа...

Сутрешната Муза

И както е казал David Gray - Sail Away... не е от чисто егоистични съображения, въпреки че би могло и от това да бъде... само ще отплавам, за да се откъсна, не вярвам да успея да се излекувам от болката си, но на дали някой е успял до сега само с едно пътуване и да забрави...ще поживеем и ще видим.

Специално за моето момиче, мило, стига страда, аз ще измисля нещо, за да те спася и излекувам! Обещавам!

Още едно сециално, за кифличката, е няма толкова ядосан човек като мен, как можа такъв номер да ми спретнеш :( /ме ънхепи :( невърмайнд... аз пак те обичам и Ч.Р.Д... просто исках да ти го кажа по телефона всичкото онова с пожеланията и хубавите сбъднати мечти, принцове и коне....

обичам ви...ххх

Заеби, тоз изпит... хахаха не искам изпити вече :(

Интересен факт :))))

Интересен факт! Непознатите са винаги по-интересни!

Умният диалог или как се получават факсове

И едно огънче се разгоря, обаче не топли, а пари, дори гори, и в един момент усещаш само него. А то боли....и после, как да го излкеуваш. Аз не знам...Имам нужда, трябва да избягам, и после къде да отида, АААААААААААААааааааааааааааааааааааа.... къз Айм ту мъч инсейн!!!

Хомозиготна биологична единица, по каза: -Какво ти е?
Хомозиготна биологична единица, по каза: -Влюбен съм.
Хомозиготна биологична единица, по каза: -А, мислех, че е нещо лошо.
Хомозиготна биологична единица, по каза: -Какво по-лошо от пълната агония на влюбения?

Мхм

Ще умра, до като сърцето ми не спре.....



Усещам го, и как боли.
Искам въздуууух...

Ще спра цигарите...............някога........

Fake

"Крещят без глас"!
Аз крещя без глас.
Душата ми крещи без глас.
Сърцето ми........кое??????

Какво се случи?
Но защо?
Как?
Не искам...не мога, няма....не....НЕ!
Главата ми я няма.
Мислите ми ги няма.
Една празна бездна.
Вътре е така.
Отвън даже усмивката я няма, дори онази лъжливата....

FAKE!!!!!!!!

Искам да го преодолея това, искам, знам че мога, знам, че съм достатъчно силна...!!!!
Ами ако е от психиатрията.????!!?! А тогава какво????

Уязвими или просто хормон?!

Когато жените правят секс, телата им отделят хормон, който ги кара да се влюбват. Което, без да иска, отговаря на въпроса ми, защо жените са толкова уязвими, след т.нар. "Секс за една нощ". Това обяснява и мен, вече знам, че не е просто лудост. Или дори да е има научно обяснение. Мамка му, никога не е просто секс....

Feelings

Не знам от къде да започна..., но помня че беше някъде през лятото. Още помня странното чувство в корема си. Впечатли ме. Изненада ме. Разочарова ме. Завладя ме. И се влюбих. Ти естествено не повярва, а аз сега не мога да повярвам. И после... 7 words - sex, lies, smile, sleep, wild, drink, drive. И така в плен. А после само си мечтаеш. Разочарование. Болк. Regret? Never! Just pasion and tears...just a girl from hentai movie. Сега само малко ми лисваш, но нали знаеш и с теб ще се справя и ще ми мине. Но те нося в мен и още те усещам по кожата си...

Love :) stupid word

Обичам да го казвам...казвала съм го много пъти, мислила съм го наполовина, може и по-малко, случвало ми се е дори да го почувствам. Ей тва с любовта си е голямо нещо. Но колкото повече живея и се разочаровам, толкова по-малко вярвам и като цяло вече съм разочарована.

Обаче, все пак, стигам до хипотезата, че нощем ми идва вдъхновението да обичам. След като стана сутрнта, вече ми е все тая :) Но хубавото е, че съм оставила няколко човека, които ме карат да не забравя :) Обичам си мойта, сладка, малка, силно потенциална кифличка, Мило вярвай повече в себе си, за мен е от значение! Намерих си и малко вдъхновияващо същество, Майк, благодаря ти! Малката ми, но любима половинка, сестра ми, без нея щях да съм...не знам колко по дяволите. А мъжете... те само развалят всичко. Идват и след като си отидат идват други. Те са само фон...

Аз няма да забравя... и няма да спра да вярвам! Защото има кой да ме накара да продължа...

Или поне за сега :)

...

Ех, колко много ми липсва тъпото писане :) Ужасно е да не кажа, че хич не се понася:( Липсва ми да мисля за себе си! Липсват ми толкова много неща. Искам си предишното аз, оновата силното и непукистичното, но от толкова много самосъжеление вече съм загубила тая вяра...Загубила съм и себе си.... нищо не си оставих от вътрешния свят. Самоунищожих се и защо...май никой не може да ми каже, аз вече не вярвам, искам да си отида, но кога пък ли тва е било шибаното решение. Толкова ме боли главата, не чувам даже и гласовете които обикновено крещят в мен. Толкова съм изморена и подтиснат и на кое от горе... Белите кахъри май се оказаха малко по-неприятни от предвиденото...

Невърмайнд, ама ще ми мине :) Ай хоуп соу :)

...

Iskash da si jiv, a se predavash!? Iskash da izbqgash, ala da ostavash?! Kak da stane, potunal v samota, bqgash ot sudbata i ot svoqta dysha! Ne moga da ti kaja kak da oceleesh, kogato sam ne vqrvash, bqgash i ne smeesh. Kak da stignesh do celta si kogato nqmash nikakva ideq, koq be tq, ili kak linee... Iskash da stignesh do vurxa, vqrvash v boga, no tova e zablyda, ne e rshenie, samo trevoga. Iskash da postupish vqrno, no ne znaesh ti razlikata m/y dobroto i zloto v koeto tleesh. Iskash otgovori, a nqmash vuprosi. Ne stava po tozi nachin, a az nqmam ideq kude da namerq onezi neshta, koito obicham da pileq. Vremeto, krasotata, bojestvenoto, prexodni glyposti, bez koito mojesh, no ne znaesh kak.

Iskash da oceleesh, togava smei se! Iskash da izbqgash, tichai i ne spirai, ne poglejdai nazad, prosto ymirai. Namirash nachina i produljavash, veche drygo ne si zaslyjava. Mechtite sa dalechni, zashtoto ne sa jivi, pei im, ybedi gi.

Pojelavam ti silata da znaesh kak, koga i kude. Mudrostta da prilojish otgovorite naqve. Silata da stanesh sled kato si padnal. I vqrata, zashtoto na teb ti trqbva da se vliubish i da obichash......

Rufffff

Човек, не може да си изпие тъпото първо сутрешно кафе, без да му скъсат нервите още до като отвори, красивите си цветни очи. Не може така. Една цигара да няма от къде да си взема да си запаля. Бесен съм L добре де бясна съм, без значение, искам сутрин поне да не се ядосвам, не се издържа така. Когато бях в смотания Ст. Град, поне пари за цигари и кафе сутрин се намираха, бах маа му, не искам такааааа. Нали уж при мама и тате било по-хубаво, друг път....по-хубаво, ако бачкаш, шото не даваш излишни пари за квартири, сметки и транспорт. Ама тая работа не пада от небето по дяволите. Писна ми да съм сервитьорка, а кой ще ме вземе за два месеца зад бюро. АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

Ох :), обичам да слушам как младите отчаяно пъшкат, не ми се оплаква, но искам да е нормално, писна ми от теа мизерии. Още малко само, а дано, че мисля вече да отида до моста, пък не се знае, чувала съм ,че е забавно да се скача от мост :) тъпотии, сакс :)
Ммммм мхм да така е ами добре съгласих се..............I need to have a break :)

Just like that

Обичам да гледам в очите ти, когато съм тъжна. Те ме плашат, но са красиви, някак спокойни са. Обичам да гледам усмивката ти, сякаш искренна и малко тъжна. Липсва ми спокойствието ти. Знам, че е само привидно, но сякаш това е без значение. Обичам да те гледам как спиш – спокоен и смирен, също като някое малко дете, което има нужда от своя Ангел-Пазител, но го е страх да го повика и да поиска помощ, и да му повярва. Обичам да те гледам как се взираш в мен и не казваш нищо, само леко се усмихваш, сякаш знаеш какво си мисля. Обичам да си мисля за теб и да знам, че те няма, но знам че пак ще се върнеш някога....

!Pink!

Розовото! Перфектният цвят! Любим ти е като си малко момиченце, като порастнеш и станеш голяма кифла пак ти е любим. Поредното модерно, поредното комерсиално. А беше толкова чист и прекрасен когато бях на 5 и исках всичките ми роклички да бъдат в розово. И като порастнах видях, че не можеш да си намериш друго освен розово и се отказах. После живота ми предостави една камара жени от много личното ми обкръжение - розови, естествено. Много готини, мноо свестни, но по дяволите...РОЗОВИ!!!! И деня, в който и аз станах розова...мммммммм, е той не се забравя, когато Стела каза ей ти тия розови чорапи, на мен не ми харесват, подарявам ти ги, виж този розов лак, още не съм го пробвала, ама аз знам че на теб ще ти отива, я го сложи да видим, а розовата спирала, що не си купиш тези розови прашки, а тази блузка, чудесно... И какво, защо не, любимото ми розово е вече и под, и над кожата ми. Не се издържа, мамка му! А къде изчезна любимото ми ЗЕЛЕНО!!??!?!??? Майната му сега трябва да съм модерна, не мога да бъда бунтарка цял живот!!! Sux :)

Cheers Pink Biatches!