..

Да се влюбиш е винаги толкова неподходящо. Винаги е толкова осакатяващо. Винаги толкова изпразващо и отнемащо. Неуместно е, но никой не може да обоснове и аргументира наистина това твърдение…усещаш, че имаш нужда това да се случи и въпреки това знаеш, че не можеш да си го позволиш. Твърде скъпо е за месечният ти бюджет.
Толкова е изкушаващо. Всички трепети и свенливостта, и неудобството и всеки откраднат поглед, усмивка, случайното докосване… забелязваш всичко, което се случва на около и същевременно си толкова сляп.. именно това го прави хубаво като чувство.. И онази сладникава болка. Тази болка, която както боли, така те кара да се усмихваш, че дори започваш да се питаш дали не полудяваш…
Кога? Трябва ли ти наистина или и това е самовнушение?