....

е хайде стига мрънкане, самосъжаление, самооплакване, като че ли някой е умрял...стига вече не става, аз съм такъв/такава... не знам как, не мога да продължа...ааааа
дайте си шанс бе хората...решението ви е пред очите, взема се лесно, имате по две опции, изборът е да изберете из м/у двете!!!!!
не е толкова трудно и не е толкова сложно!!!!

РЕШЕНИЯ!!!!!!

...

Ужасно силно желание към теб..
така те няма...а си толкова тук..
зависимост към любовта ти...
защото сама ми е добре, но...
съм празна...
сякаш половинчата съм..
липсва ми нещо, което ми даваш...
всичко!!
в очите ти потъвам..и
се връщам...
за да поискам да остана...
да съм част от теб...

...

Лудата с ключовете,
с телефоните,
с кабелите,
с куфарите,
с шаловете

какво остана още??

искам си сандалите, разклонителите и поставката със свещите....

самолетите

на покрива при самолетите с изглед към трамвая на желанието..имаш си и планина..и низини..и прелитащо-отлитащи шумове, които те карат да си затвориш очите..не ми е драматично вече..не ми е апатично още...но самолетите...те са мечта и нощем ги сънувам като бриз и вълни...

..

Не ми се иска да показвам слабости, но те са част от мен, особено напоследък. Колкото и да ми се иска, точно сега да получа втори шанс, този момент може и никога да не настъпи.
От твърде много слабости сме изградени. Само че никой не ни е оставил книжка с инструкции за употреба. Това някак си ни плаши, пък и не дава отговор как да преодолеем даденостите и основата си.

Когато страдаме дали сме по-настъпателни или оставаме в отбранителна позиция, готови за летящ старт? Дали всичко е по силите ни или по някога е нужно да поискаме помощ за преодоляване или инструкции?

Защо телепатията губи обхват на места??

Кафе

Канелено кафе с добавен аромат на каксис с тютюн...
Никога не е достатъчно празно...
Няма как да бъде, защото призраците те дебнат на където и да се обърнеш...
Нормално е след като си ги опаковаш в кутии и ги разнасяш при всяко свое преместване..
Не знаеш защо са ти, но не знаеш как да се оттървеш от тях...
Нито знаеш какво да правиш, ако тях ги нямаше...
Остава само идеята, че скоро всичко се оправя...
..и че няма драма до живот...може би...

докосваш душата ми, проникнал между краката ми...толкова ли е просто...??

..снощи сърцето ми щеше да излезе от гърдите ми и да се вмъкне в неговия гръден кош, така сякаш ме напуска заради него...не можех да си поема въздух...сякаш си отивах за части от секундата..толкова силно биеше...и го чух да казва...или по-скоро ми се искаше да го чуя да казва "Любов моя"...не знам...just wanna sKreaaaaaaam..... :}



Сутрешно кафе, с дъх на канела...миризма на череши от прясно свита цигара...музика се носи от отвъдното, сякаш има и китара..но не е така важно...после чуваш стъпки, те се засилват - скорост, сила, близост....не се обръщаш, защото знаеш, но усещаш дъха му върху врата си...и цяла върволица мравки пропълзяват по кожата ти и отвъд нея...и на него му се спи...ама не е така важно, защото ти не спиш до него, а стърчиш до прозореца и се правиш, че не знаеш...От там вече всичко е ясно, ти си се предала, развяла бялото знаменце на слабостите си..но какво пък, кой знае...

...

Сутрешна възбуда с лека нотка, мирис на кафе...уханието на касис и дим...много е далеч изгряващото слънце, но така добре го чувствам с върховете на косата си...Сънено ми е..но толкова искам да отворя очите си....и искам да изпълня целия капацитет на дробовете си с теб.....

...

...и пак цялата ти кожа мирише на цигари...с размазана спирала на два дни... и още по-размазан молив - на три....сънен поглед, който е способен да убива...разлята сперма по косата и леглото ти..миризма на дим и духове - навсякъде....време е..!!!!

***

I feel like my heart beatin harder faster stronger..but i'm sо blind...so empty...i've got this X sign on my chests...so not fair...

Студено беше..но въпреки това излязох... Чувсвтото на слабост ме бе обзело. Знаех, че не мога да стоя повече на едно и също място. Като разярен тигър в клетка..не ми се получаваше повече... Започнах да правя справка за отминали събития и за новонастъпили случайности.. Е не, не е същото..а колко е по-различно, даже не искам да си го мисля...
Навън валеше и духаше вятър..типично, като за ноември...ама някак си психическата ми нагласа не беше ноемврийска...
Светофарите надолу по улицата светеха в червено.. сякаш вече се бяха наговорили, че няма да ме допуснат да премина..доста неловко всъщност. Ама така е след като не знаеш на къде вървиш, не моеже просто да вървиш...
Някъде по улиците се разнесе песен,...точно като от транзистора на дядо ми от лятната ваканция... тази мисъл доста ме стопли.. но вятъра продължаваше да духа в лицето ми..почувствах се като самотна ледена фигурка в средата на нищото..до като навсякъде наоколо по две, по две, разни фигурки се сгушваха и стопляха...прекратявайки вледенителния процес...

светофарите светнаха още по зловещо червено...още по-забранително...още по-забраняващо..още по-самотно...

But sometimes when it rains
There's no time to do it again
The real me wants to savor it all
In my memory

Bulletproof

започнах да наблюдавам как си свивам цигарите...започнах да внимавам да стават по-адекватни за пушене..по-красиви..по-изпушваеми..с всяка цигара си представям теб..
започнах и да внимавам какво вино пия..че нали искам да ми е вкусно..пък и да не мириша на "винпром"...
започнах да си отварям и затварям телефона нервно..не искам да пиша нещо неподходящо...
започнах и да се замислям дали трябва да те обезпокоявам, че нали всички сме в криза..може ли точно с мен сега да се занимаваш..ами то просто не е удобно...
започнах и да виждам, че и междублоГовото пространство пустее и се е сдобило с големи бурени...точно като тези, които са ми заседнали в гърлото, като се сетя колко ни е дълга историята...
в крайна сметка се бронирах от куршуми и започнах да въртя една и съща песен в плей листа... ама лошото е, че ако някой не реши да сложи край на историята ни..ще продължавам да съм под обстрел..ама тия куршуми само засядат..не излизат и се трупат...нали да може да се трупа желязо в кръвта, че нали е полезно за здравето...пък то пак не е удобно..нали ти нарушавам спокойната депресия с шумните си мисли...ама как няма да е като те всичките за тебе са хоум мейд...

...

преди бях просто момиче от хентай филмче... а сега момиче от филм за гейши...превърнала се в пристан за всички съсипани, разбити, смаотни мъжки сърца, попаднали във водовъртежа на живота... прекрасна роля... кой иска да я играе? (puke)

..

Да се влюбиш е винаги толкова неподходящо. Винаги е толкова осакатяващо. Винаги толкова изпразващо и отнемащо. Неуместно е, но никой не може да обоснове и аргументира наистина това твърдение…усещаш, че имаш нужда това да се случи и въпреки това знаеш, че не можеш да си го позволиш. Твърде скъпо е за месечният ти бюджет.
Толкова е изкушаващо. Всички трепети и свенливостта, и неудобството и всеки откраднат поглед, усмивка, случайното докосване… забелязваш всичко, което се случва на около и същевременно си толкова сляп.. именно това го прави хубаво като чувство.. И онази сладникава болка. Тази болка, която както боли, така те кара да се усмихваш, че дори започваш да се питаш дали не полудяваш…
Кога? Трябва ли ти наистина или и това е самовнушение?

Неща които....

[за теб Мишенце ]

1. Срамни неща:

-голо женско тяло покрито със синини и рани
-да не гледаш в очите, когато говориш
-парченца шоколад по зъбите
-да бягаш, когато имаш защо да останеш
-да не си гледал как слънцето залязва, потапяйки се във водата
-да не си прочел нито една книга
-да не разбираш музиката и силата й
-да не си обичал

2.Обезценени неща:

-думата "обичам те"
-стара, прашна, дървена кутия за бижута, нарисувана с бои
-свободата си
-душата си
-входа към същността си
-усмивката си
-силната си воля
-желанието си за живот
-черен албум с червени рози, за снимки
-тефтер с миналото си

3.Неща, които звучат особено:

-"обичам те", когато който ти го казва е пиян...а ти всъщност също го обичаш
-"повярвай ми"
-"аз не съм като другите"
-"за всичко има време, не бързай"
-двусмислено казани неща
-неща казани с увереност, в момент на опиянение
-да чуеш отдавна забравен глас
-звукът на природата из между гумите на колите в града

4.Неща, които ти е трудно да изкажеш на глас:

-да кажа "обичам те"
-"сбогом, беше хубаво, но свърши"
-"извинявай"
-че греша и вината е моя
-"страх ме е"
-"не си отивай, остани"
-че не искам да порасна
-че така ми е много удобно, не защото наистина е, а защото не мога по друг начин
-"НЕ!!"

5.Неуместни неща:

-да мълчиш, когато някой има нужда да слуша гласа ти
-да говориш, когато някой има нужда от мълчанието ти
-да бъдеш в леглото на човек, с който нямате нищо общо по един или друг начин
-ненужната никому мъдрост (празна философия)
-да опитваш да промениш същността си (особено заради някой, който не те разбира)
-да прекъснеш възрастен човек, който разказва спомените си

6.Изискани неща:

-малка черна рокля, с много гол гръб
-вдигната на кок, лъскава, черна коса
-потайната женска усмивка, разкриваща прекрасни бели, почти перлени зъби
-писалка със златен писец
-идеално подредена калиграфия, разказваща за любовта
-бутилка много старо, скъпо и тръпчиво червено вино
-черен диамант

7.Неща, от които сърцето ти силно се разтуптява:

-усмивката(смеха) на обичан от теб човек
-плачат на новороденото
-едно невинно и така желано докосване
-мълчаливият поглед, който крещи, че ти си всичко
-силно копняно телефонно обаждане
-бързото и безразсъдно шофиране
-скок с бънджи
-наближаването на нещо, чакано с нетърпение
-постигнат успех, след дълга борба

8.Неща, които навяват сладки спомени:

-нощните светлини на големия шумен град
-забравен аромат витаещ из въздуха
-част от текст на песен, в синхрон с вътрешният ти монолог от мисли
-загледан в пламъка на горяща свещ
-случайно докосване
-стара, прашна избеляла снимка, от лентов фотоапарат
-слънцето, което нежно докосва бялата ти кожа
-пълнолуние, което посрещаш на терасата си
-горяща цигара в прозрачен пепелник
-чаша горчиво кафе с мляко, в ранна пролетна утрин
-миризмата на канелени клечки

Лудата с ключовете 2

Убийството на душата на лудата...

Тя всъщност не беше жертва на обществото...не плащаше данъци за предрасъдаците...Тя сама беше виновна...за каквото не й харесваше... - слабохарактерната й сила да се саморазрушава...Способността й да обича и да се връща в миналото си, за да бъде сигурна, че всичко е в пепел и няма нищо останало...Изникващи въпроси в хаоса... как да се спре..и как да твори, вместо да руши, колко е жалко....

За пореден прочит, тя възроди останките от едно от миналите...не че имаше смисъл, но мазохизмът вътре й крещеше толкова осезателно, че ако можеше да залепи устата му с тиксо, сигурно щеше да я завари с електрожен....

Седи в средата на стаята сама. Угасила светлините на света, лудата палеше клечки кибрит и една след друга ги хвърляше в жертвеника върху останките....
Когато всичко този път изгоря, лудата събра пепелта в шепата си. От очите й се стекоха само две сълзи...много горчиви...Намокриха останките. Тя взе една кутия, изсипа каквото беше останало в нея. Затвори я. После я заключи с един от многото си ключове. Погледна кутията и я остави на рафта при многобройните кутии от миналото, повечето от които заключени....но не всички, разбира се....

Take this bottle

Не вярвам в любовта от пръв поглед, но определено вярвам в секса от пръв поглед.

Обичам запалени свещи.. сигурно, защото обожавам да се взирам в огъня...и обичам аромата на свещи ( мириз на восък + изгоряло).

Много бих искала най-после да прговоря испански... на необходимото говоримо ниво... а ако можем да добавим френски..поне най-важното :}

Обичам да откривам нова музика... или просто да се наслаждавам на вече откритата.

Искам да имам муза да снимам повече.. и да пиша повече, а ако можеше да се науча и да шия...

Искам да открия най-после сексуално-музикално сродната си душа.. и без това никак не вярвам в женското приятелство.

Искам котка най-после...ако може и куче.. :}

Не бих сменила сутрешното си кафе с цигара (дори и по обяд) за нищо!!...освен за невероятен оргазъм... а защо да не е и двете.. моля ако може....

Super crazy ill bong

-Имаш ли огънче?
-Да, защо? Трябва ли ти?
-Еми...да ако може!
-Еми няма да стане...
-Защо?
-Защото си имам приятелка...нещата са много сериозни...аз я обичам...ние живеем заедно!! Сори!


What the F....?

...

-Ами, ако се влюбя в теб?
- Ще запаля свещ за теб, в стая пълна със светлина!

??????

не го бях планирала, така се стекоха обстоятелствата...като че ли съм знаела коя година кой ден ще ми се падне да остарея...но неусетно се случи, а дори не го усетих, с тази разлика, че май нищо не се е променило, само дето сега започнах да се вглеждам в бръчките си...само дето и очите ми изглеждат по-измъчени, малко по-тъжни...и пак съм в сатурновата дупка, което е объркващо когато знаеш, че вече си пред свършения факт...а колко съм сама всъщност...не съм...а дали....

Easy love

Как класифицираш лесната любов, извръщаш очите си настрани. Не искаш да си мислиш, не искаш да говориш на глас. Та какво значи този израз, смяташ ли че го познаваш и можеш да говориш за това. Седя си загледана през прозореца и отново искам отговори, какво е лесната любов…иска ми се да знаех отговора или поне, да знам кого да попитам.
Сещам се за мъжете, които спят с т.нар. леки жени. За тях не е обвързване, не е нищо, само бърз, платен начин да се изпразнят. Това вариант ли е или само плетеница от думи. Ами жените, отрекли се от мъжете, поради многобройните си страдания и решили да търсят удовлетворение в силиконовите, на батерии. Колко е вулгарно всичко! Къде изчезнаха шекспировите виждания, онези така романтичните и възвишените?! Не мисля че е нормално да спрем да вярваме в тези неща, но кой ни показва или ни доказва истинското съществуване на невидимото, само по име познато явление….
Колко песни се изписаха и изпяха, колко филми се направиха и то всичко, за някаква си любов. Но колко жалки сме, зависими от нея. Дори не можем pда я обясним или познаем, ако случайно я срещнем на улицата.
Какво ми остана да мисля…лесната любов, физическа, груба, еднодневна любов. Болката си отива с душата, а раните по тялото са толкова мимолетни.
Какво ни остана, да плащаме, заради оргазмите, душата се лъже лесно, а и тя не помни, забравя. Какво значение има, че нямаш до себе си любим, когато имаш вибратор или нямаш любима, жени, които се продават, навсякъде са…и за какво ни е другото, евтини мелодрами, кому са нужни?
И колко изопачен е света ми и този на заобикалящите ме хора, два пъти не излязох с една и съща двойка, те просто си се сменяха, свършваха и се разделяха, аз не искам това и си стоя настрана. Но колко е лесна любовта…никога я няма когато ти трябва, а когато не е в изобилие. Защо ми е…не я искам вече…
Изгубих реалната представа за нещата, за това така ми харесва, падаш си по лесната любов, другото е въпрос на гледна точка, от която не искам да гледам…
Опровергай ме!!