не го бях планирала, така се стекоха обстоятелствата...като че ли съм знаела коя година кой ден ще ми се падне да остарея...но неусетно се случи, а дори не го усетих, с тази разлика, че май нищо не се е променило, само дето сега започнах да се вглеждам в бръчките си...само дето и очите ми изглеждат по-измъчени, малко по-тъжни...и пак съм в сатурновата дупка, което е объркващо когато знаеш, че вече си пред свършения факт...а колко съм сама всъщност...не съм...а дали....
