В главата ми
като в консвервна кутия
празно
събирам останки
от миналото
за да си ги прибера в малка кутийка
в дън душата си
за да си ги занеса през половината свят
спомен от цялото
дъх на носталгия
канелени клечки
кафе
и мъркане на котка
дошла
за да те обича
защото
освобождаваш си място
за бъдещи спомени
явно всичко си има граници
и пространствена ориентация
визуална опора е нужна
ако я няма
кутийка
със спомени
в дън душата