ето това ми дойде шокиращо...мислите заляли съзнанието ми, вплетени в танци със среднощтните улици, в тъмното, ток преминава през корема ми, виждам как минаваш без да спреш(от страх дори няма да попитам защо/как)...извикан от съзнанието ми, защото припознавам се в теб и във всяка сянка, и във всеки мъж с шапка...
загубих си зелената обица... всичко ли трябва да задубя, за да спре да боли толкова..?
