Така се чувствам сега...празна...куха...като черната дупка между краката...като черната дупка в главата...като хралупа на катеричка....страх ме е...този страх не ме прави по-силна обаче...гади ми се...лошо ми е...искам да крещя от болка...а ситуацията е така нелепа...не издържам...не искам...не трябва...искам да бъда агресивна, силна, зла, безподобна, безчовечна, нетолерантна, безпаметна, безскруполна...но няма да ми помогне.
И аз искам да те боли. Искам да страдаш. Искам да се гърчиш. Да падаш. Да не знаеш какво се случва. Да няма кой да ти прости. Да не можеш сам да си простиш. Да не можеш място да си намериш от болка, от тъга, от липса...
Сега съм слаба. Безпомощтна. Наранена... и какво?! It doesn't even matter...
Но на пук на всичко пак ще обичам, пак ще се усмихвам, пак ще вярвам, пак ще се любя, пак ще пожелавам, пак ще страдам и ще наранявам. На пук на теб! На пук на всички. Дори на пук на сърцето си!
Мразя те и пак ми се повдига. Обичам те и ще го забравя!
