И изминаха 6 години...колко бързо...или беше бавно...колко неща се промениха от тогава..или пък колко неща се промениха тогава...целия свят заприлича на публичен дом...и всички чувства се превърнаха в порочна страст...с оттеглянето на зимата...всичката сласт се появява на повърхността върху пролетната зелена трева...
Нищо чисто не остана...нищо невинно...всичко се превърна в порок...освен онази малка искрица много дълбоко скрита в същността ни....но тя е толкова потайна че никой не и отдава никакво значение...нея вероятно я няма всъщност...
И как се стигна до там?
Спомняш си че си бил много непорочен...пълен с ценности и вяра в тях....дори се е случвало да вярваш в любовта..но след някое и друго разочарование... някоя и друга празнина за запълване....превръщаш секса в единственото оръжие срещу дупките...запълваш ги и реално не остава за какво да страдаш..... ама така ли е наистина?
...честита 6 годишнина, липса моя....
KoRn - Last Legal Drug
edit: не е романтично...не е толкова възвишено колкото говорят в романите...не е прекрасно и неповторимо и уникално...е добре може и да е неповторимо.....но по същността си е истинска касапница...защото някой прониква в теб...в тялото ти....същевременно и в душата ти..и я изтръгва....завинаги...и после търсенето....никога не я намираш....
