Цветя

през есента
почти спира да има цветя
а през зимата
са останали само кактуси
всички саксии
са на топло
а на терасата
остава
сам
пепелникът
с фасовете
замръзнали
от самотата си
чакат гост
със леден дъх
цветята гледат от другата страна
на перваза
стоят сгушени удобно
в своите саксии
и чакат пролетта
да се усмихне
и да донесе
нещо друго
лек
за самотата им

Месо

не сме устроени
да живеем
само
на салати
и подправки
имаме нужда
от протеини
които не се случват
само
чрез
храносмилане
но всички подлежим
на месомелачка
всички
рано
или
късно се превръщаме
в парче месо
единственото което ти се иска
в моменти като този
е да има кой
да те овкуси
да те положи нежно
в чинията си
и по много изтънчен начин
да те обезкости
и довърши
след това остават
само десертите
и въздишките

За пишките и хората

Изпаднах в безтегловен транс

И творческо безсилие

Как е благоприлично

Да обсъждаш на глас

Туй що

Екстаз донася

На толкова много

Знайни и незнайни

Толкова многочление

Се озова на повърхността

На тая празна мисъл

Но от толкова атрибути

Уж богатият ми речник

Затвори своите корици

И замлъкна

То бяха овошки

И

Зарзавати

Множество месни деликатеси

Нежни принцеси

И храбри войни

Труженици

Разбирачи

И затрупана от толкова лингвистика

Реших да изпуша една цигара

Пък а дано ми мине

12.11.2014г.

обичам да пия текила с него
не
обичам да пия текила с всички
не
всъщност
обичам да пия текила...

is simple as fuck <3 p="">

Не обичам 

Да пия кафето си черно

Горчи

С мляко

Носи вътрешно спикойствие

С цигара

За повече дзен

С мисли за теб

Как те няма

Но как пръстите ти

Прокарват 

Червени линии

По гърба ми

По бедрата

И зъбите ти

Оставят следи

По врата

И устните ми

Хубаво е да те няма така

Разочарованията

В края

На деня

И дупките

И кръпките

И неделите

23.11.2014г.

Кръстословици

водоравно
и отвесно
търся думи
които
не познавам
някои са свързани
посредством
гласни
и съгласни
нямат връзка друга
поне не семантична
някои може и да ги знам
може би съм ги чувала
някога
в някой друг живот
кръстословици за добро утро
за лека нощ
за с кафето
за с мозъчната гимнастика
колко малко знам
в края на деня

водораслo

помня
като малка
когато се разхождах по плажа
на летните
семейни
почивки
как мразех да ми се зпалитат
водорасли
в краката
помня че
всеки път
се плашех
когато
някое заблудено водорасло
се оплете
в краката ми
сега
морето си е там
но
няма
семейни
летни
почивки
и лепкави водорасли
които
съществуват
в много по-голям
и прекрасен свят
от моя

дъжд*

сутринта
ми се счупи
чадъра от 2.50
беше само на няколко месеца
колко тъжно
а навън
дъждът се засилва
и нищо
не може да ме опази
от мокрото
което се задава
можеше поне да е лято
тогава е някак
еротично
да вали
за да влезеш
в амплоато
на момиче
с рокля
и червено червило
премрежило
секси поглед
което си гледа нервно часовника
през има няма 5 мин
ще дойде ли
няма ли да дойде
и тази година го е изпуснала
белият катър
препускащ
от девет планини
та точно в нейната десета ли
дано скоро да спре да вали
че нямам време
имам свят за спасяване

време е за плодова салата
малко натурални витамини
в този тъжен организъм
тяло посивяло от еднаквост
тяло изморено от примирие
да хапнем малко плодова салата
с банани
портокали
и личен ентусиазъм
време е да види наш'то тяло
що е туй витаминоза
и благоприличие

dzen

всеки ден
ново дежа вю
колко много парадокси
следват ни
като нова сянка
втора кожа
гласове в главата
призраци
на минало
на още по-минало
шизофренични прояви
всеки ден като преди
сякаш чисто нов
но най-добре
звучи
да си купиш
килограм
ябълки
от пазара
от най-ръждясалата сергия
против алергии
и
за сигурност
иновации
и началност
за да ти е дзен

То моето не е за четене

То сигурно не е и за писане

Но с коя дума би избрала

Да наречеш достойнството му

Или просто 

Ще го гледаш

Може би 

Откраднато докосване

Може и да си по-смела

Към него

Или към себе си

А може и просто да се откажеш

Защо да си усложняваш света

Всичко коз

Няма празно

М. Твоят как се казва?
A. Первол. И е черен и дебел!
М. Моят е Рекс..и е животно...

всички пориви да се затрупат под 5 литрови туби с перилен препарат на дъното на малката ти дамска чантичка....

и нека спрем да мислим
какво толкова искаме
да спрем да се лишаваме
и после да анализираме
ми нека е гадно
в крайна сметка
но нека
сме се поусмихвали
по някое време от годината

Искам да имам какво да ти кажа

Но нямам

Потънала в мисли

По отминали многоточия

И въздишки

Разпиляни по улиците

В тъмното

Искам да се покрия с усмивките ти

Да потъна в ръцете ти

Да се загубя

Да забравя че искам да ти кажа

Каквото и да е било...

караш ме да съм малка отново
малка и с пеперуди в стомаха
топка
или тежест
нещо
от което
сърцето ми тупти
по-бързо
по-силно
усмихваш ме
и после се изчервявам
искам да ти кажа
но не мога
не знам как
какво да ти кажа
затварям си очите
слепоочията ми пулсират
устните ми изсъхват
иска ми се
да се приближиш
и лекичко да ги оближеш
за да си върнат цвета
и усещанията
колкото и да си поемам дъх
не е достатъчно
задушавам се
а искам още

Пън

в гората
останаха основно
трупове на дървета
всички спряха
да я обитават
сред пънове
и тишина
остана само вятърът самотен
да шепне
за минали отломки
за празни надежди
въздухът сега е много гъст
непробиваем
с нож се реже
за масло
от филия
намазана
с обещания
и с лекота
дъжд повече няма да вали
да мокри
останалите трупове
на дървета
да полива
останките
от един живот