проблемът при разделите с бившите "половинки" е че след известно време никой не иска да е имал нищо общо с тях..за жалост планетата е пренаселена с бивши а и е доста отесняла..срещат се прекалено често..всеки път е неловко/неудобно/неприятно...но е толкова неизбежно че би било по-удачно винаги да си подготвен с патронче ром в джоба

Все по-склонни

Да оплакваме миналито

Без да е за равносметка

Около новата година

Тъжим си

По отминалото

Давайки си сметка

Че няма да се върне

Нито ще се

Регенерира

Колко лирическа дума

Но не сме

Достатъчно силни

Да се примирим

Че всичко е циклично

Започва

След това

Просто свършва

За да направи място 

За новото

Като

Да си

Хранисмелиш

Емоциите

Чувствата

И отминалите

Хора/неща/места

Новите

Ще са по-нови

Да се даде шанс

За друга

Тъга

За друга

Усмивка

За черните тефтери

С касовите бележки

Които

Неизменно

Се случват

Дори

И да не е настъпил

Краят на годината

Може да е

Само

Краят

На някоя и друга

Ера

При всички обещания

За различност

Всичко

Се свежда до общият знаменател

Все 

По 

Някое време

И тежи

Когато

Сумата по вашата сметка

Намлява...

мъгла

навън
може
да се реже
с нож
или с
моторна
резачка
въздуха
и видимостта
то навън
защо да се реже иначе
но
има очила
с тях
се вижда
и да не се вижда
може
да се мечтае

Отегчение

Отегчена съм

От три

Години

Има

Своите спадове

Или възходи

Но е празно

Всичко

Се преповтаря

Толкова много пъти

Че вече

Губи

Своята концептуалност

Важното е

Че 

Никога не можеш

Да узрееш

Да изразиш своето

Възражение

Или

Да скъсаш със

Стереотипа

Но съм

Отегчена

Празна

И малки

Може би

Съвсем малко

Самотна

С право

На обжалване

Ако

Може

Облаци

Сутрините 

Са

Облачни

Сиви

Едно-нюансни

Тежат

Не носят обещания със себе си

Просто очакват

Да се случиш

Или да избягаш

От час

За да ти напишат неизвинено

Или да завалят

12.12.2014г.

желания

на всеки рожден ден
някой
някъде
духа
едни свещи
дали под бройка
или
просто числа
някой
от някъде
взема решение
да се пожелават желания
наум
тихо
поне три
за да се сбъднат
всяка година
нови надежди
нови желания
стари желания
и стари надежди
нови свещи
нови числа
двуцифрени
по-големи
и
по-тежки
желания
никога не липсват
ако може
и да се сбъдват

Когато бях малка
Много обичах
Бонбони пияна вишна
С което
В днешни дни
Се обяснява
Любовта ми към пияните
Вишни

Онова глупаво чувство

На дъжда

Когато вали

Не спира

Прави всичко

По-тъжно

Време 

Което не е

За да си сам

Или самотен

Време

За вино и поезия

Време

В което

Рисуваш

Глупави човечета

По запотените стъкла

На тролея

Време за музика

С китара

И за разкъсани души

Време...

Хайку...(понеже вярвам в него) :))

Днес пия за моите гейши

И моите любови...

Дано ми мине

Някога

- Аз не съм като всички, спри да генерализираш и да ме поставяш под общ знаменател!!

- Е, какво толкова...като всички...

- Тогава, няма нужда да ми се обаждаш вече.. След като можеш да имаш/да бъдеш с всички със сигурност нямаш никаква нужда от това да бъдеш с мен...

Drama much?!!

работа

всяка сутрин будилник
след него
нов сън
от онези
кратките
повторна аларма
чувство на недовършеност
чехли зъби дрехи
кафето
вече не е на дневен ред
заключвам
отвън
котката
по традиция
остава сама
и започва
своето чакане за деня
после
сърдити хора
сиви
по калъп
и вятърът не е дружелюбен
сутрин
вече не пуша
и на спирката
и днес закъснявам
с традиционните 10 минути
липсва ми реална мотивация
и повече смисъл
за да съм навреме...

данъци

след започване на

същественото си съществуване

първо

започваш

да плащаш сметки

за ползване

за пропуски

след това

плащаш дългове

твои

чужди

взети

или не

накрая 

винаги завършваш

с плащане на данъци

за

общественото мнение

теории

гледни точки

липси

неуспехи

ами 

плащаш

нали за това се работи

за да си платиш

а за какво

няма значение

важно е да се консумира

и да се бълват хартийки