I am inlove with this guy
he is kind of in my head
online/offline deal
constantly disappeared
often seen
zeros and ones
black screen
just a voice
but what a voice
magic

имам срок на годност
но той е изтекъл
защо са ме сложили в магазина
на стелажа
поне да бях
в категорията
преоценени стоки
моля консумирайте до два дни
след отваряне на опаковката
но
не
седя си там
на рафта
без данни
без номер
без етикет
там
да се избърше праха
и да се върне на рафта
за да си доизлежи
присъдата на витринна стока
без данни

-Обичам те!
-Кажи!
-Ти ми кажи..обичаш ли ме?
-Повече от колкото може!
-А колко може?
-Не може!
-Въобще?
-Изобщо!

искам те
няма те
хайку
в стаята
с прозореца
до орхидеята
и сърцето ми тупти
искам ли те защото те няма
няма ли те защото те искам
тази седмица
не говоря за теб
но ми липсваш
и от това ми е празно
обади ми се
по-добре
просто ела

Не съм емоционално свободна
не съм емоционално заета
просто не съм свободна

липсваш ми
много съм самотна
..

искам
теб
всяка сутрин
да се будя
до теб
в ръцете ти
с коса
по лицето ти
пръсти изтръпнали
от сънят ми
под теб
в опит
да се вкопча
в цялото ти същество
лицето ми изтръпнало
в усмивка
от сънищата ми
в които участваш
много наситено
ти
да спя до теб
да се събуждам
с теб
това ми липсва
това
искам
да
ми
се
случва
и да те обичам

абе покриви
привлекателни са
изгледи
залези
трепети
цигари
въздишки
чаша кафе
бутилка джин
джак
джони
мъжете ми
жените им

Обичам да я гледам

Гола

Да спи в леглото ми

Аз имам какво да правя

Но обичам да я гледам

С тапите си за уши

Защото всичко й е шумно

С коса разпиляна върху лицето й

Защото всичко й е светло

Спи и ме чака

Да си направя всичките там неща за правене

Преди да си легна до нея

Но обичам да се бавя

Така ми остава повече време

Да я гледам

Как спи 

Гола

В леглото ми

свивам те в цигара
която ще изпуша утре
сутрините нямат нищо общо
ще направя кафе
което ще скрия с капачка
ще си поръся душата
вурху него
но
никой няма да знае
после ще изляза в почивка
докато зъзна на сдуда
ще си изпуша сутрешната цигара

-Студено ми е..
-Но какво да направя за да те стопля??
-Не знам..
и от там..сънят е дълъг и студен
и всичко опира
до
пие ми се кафе
и само теб искам да виждам
когато минавам през процесите
заспиване
събуждане
да се сгуша в теб
пиеш чай
гледам в стената
и медитирам
спокойно ми е
стоплих се..

рисувам кутийки защото обичам
затварям душата си в кутийки
защото те обичам
обаче се затвяарям в кутийки
защото мога
и защото искам да запазя каквото мога
рисувам теб
рисувам себе си
задраскавам те
задрасквам и себе си
пиша те
защото не мога да те наирусвам вече
ще те затворя
и ще те обичам
студено ми е
рисувам те
рискувам се

няма ме
със теб ме няма
през опустошителните драми
без теб ме няма
през дупките в озона
около теб ме няма
и до като не знаеш
се навъртам
за да те наблюдавам

танцувам за теб в съня си
защото в реалността не съществуваш
и през седмица се случваш
за да не свиквам
с въображението си
което рисува
картини акварел
поети пишат
за съществото ти
и тези образи
се разждат
в моето сърце
всяка седмица за ден
изпушвам те в последната си цигара
изпивам те
в последната си глътка джин
идва времето от седмицата
в което ще се случиш в съня ми
с трепет чакам

Гледам го, ей такъв, рошав, с мустаци, пуши цигара, а вятърът му вее косата.
Той гледа към морето.
Чака.
Дали морето днес ще бъде благосклонно към него.
Лодките пристават.
Моряците събират мрежите си.
Фарът свети оставяйки светлата си диря в морската шир.
В близката кръчма, лампата свети, а отвътре се чува весела глъчка.
Животът се движи в своята посока.
А той, с бръчки от вятър и мисли далечни, пуши цигара и гледа навътре.
Дали днес морето ще бъде благосклонно към него.

да се загубиш на летището
със загубените си мисли
и неуспешните си опити за бягство
носиш раници и чанти
губиш и багажа си
самолети
илюминатори
до пътеката
до прозореца
по средата
вино
още вино моля
нямам батерии
имам книга поне
gps-ът показва
посоката
правилна ли е
не е ли
къде се намирам
и ако падна
колко бързо ще се разбия
ама нито е тъга
и апатия е някак си
джин моля
какъв
все тая




***



аз съм моногамна в мрежата!!





***



безкрайно безмилостна борба с вътрешните демони...загуба след загуба...

минорно ми е

тръгнал към себе си
след полунощ
защо си вечно нощна птица
компания ли търсиш през нощта
или сянката на миналото
имаш ли нужда от събеседник
или по навик
на себе си шептиш
с цигара
и бутилка вино
през локвите минаваш
облягаш се на стълб на лампа
вадиш си китарата
опитваш се да сътвориш
нещо
вдъхновението бързо си отива
не псуваш
не е във теб това
палиш нова цигара
подритвайки консервна кутия
намираш нов демон до себе си
и продължаваш своя тъжен монолог

днес си тръгвам от тук
с много любов
предназначена за теб
без значение
че няма да стигне до теб
без значение че вече не ти е важна
и не я искаш
тя си се е случила за теб
тази любов
и се е втъкнала
във всяко кътче
на стаята ми
на душата ми
днес си тръгвам и я оставям тук
защото не мога да я взема със себе си
там където отивам
няма място в куфара
нито в раницата ми
оставям я тук
ако някога ти потрябва
да знаеш къде е

някой посети душата ми днес
призрак от миналото
незабравен никога
идващ и си отиващ
на приливи
и отливи
оказа се сянка
превърнал се
в малко тъжно човече
статуята от пиадестала
се стопи
в липсата на образ
много стремежи
много амбиции
които
нямат реален смисъл
те просто седят
и чакат
да превземат света
но свят който
вече не е мой
олекна ми
и го изпратих
малкото тъжно човече
мечтаещо
да владее света
и да има време
да прави неща
които не са в живота му
отдавна
неща които
са загубили стойността си
изпратих го
да си ходи по пътя
призрака
който
вече
не е важен

В главата ми
като в консвервна кутия
празно
събирам останки
от миналото
за да си ги прибера в малка кутийка
в дън душата си
за да си ги занеса през половината свят
спомен от цялото
дъх на носталгия
канелени клечки
кафе
и мъркане на котка
дошла
за да те обича
защото
освобождаваш си място
за бъдещи спомени
явно всичко си има граници
и пространствена ориентация
визуална опора е нужна
ако я няма
кутийка
със спомени
в дън душата