Обожавам да седя в тъмнината, сякаш тя е моята защита. Чувствам се недосегаема, когато мрак покрие тялото ми и само силуетът ми се очертава в сенките... Тогава се чувствам най-силна. Тогава никой не може да ме нарани, сякаш никой не знае, че съм там. Заобиколена от мислите си, които се лутат навсякъде аз създавам новия си живот. Стъпка по стъпка и някой ден ще знам защо....
Тъмнината я свързвам с много неща. Всеки си мисли основно за любовта. Аз си мисля за твоите очи. Каза ми веднъж, че когато си бил малък те са били черни, но аз от както те помня те винаги са били светло зелени, сега са жълти, като на котенце. Аз черните очи си ги спомням от сънищата ми. Сякаш са в пълен контраст с теб. Но не и с теб отвътре. Те са черни от страната на душата ти и жълти от страната на тялото ти.
Сега съм обгърнат в мрака на твоите очи. Те не ме пазят. Дори не ме помнят. Знам обаче, че те са с мен. Бяха в мен, сега са в мен, знам и че винаги ще останат много дълбоко в мен, в моята душа.
И така ти ще останеш момчето с черните очи през нощта, и жълтите през деня, а през останалото време ще останеш момчето, което открадна душата ми, за да има свой живот....
Обичам те....................в моята тъмнина, в моите сънища, в моите мисли, момчето в моя мрак........
Няма коментари:
Публикуване на коментар