Кой го беше измислил това със сродните души... или тва със соулмаейда... не знам ама има много доза истина, не е като кофата за душевните отпадъци. Говориш и знаеш, че човека отсреща разбира и знае за какво му говориш. Не обясняваш, само разказваш, а той не ти кима в знак, че уж слуша ама никак не чува. Просто знаеш, че разбира само от малко... имам нужда от това, може би всеки има, но при мен е много силно. Аз така го чувствам.
Сродните души обикновено ги търсим от противоположния пол, с цел партньорство фор лайф, обаче на мен не ми трябват такива неща.
-А женското приятелство?!
-Какво за него?!
-Ами дали го има наистина и дали може да бъде създадено и после да оцелее във времето? Дали компромисите не са в повече и дали можеш да си го позволиш?
Обаче и това е като с връзките, пак нечие сърце е разбито, а дали може да се избегне?
При всеки следващ опит пак боли и пак се отказваш.
И кога хората станаха толкова слаби, и душите им толкова обременени на по 20?
Къде сиииии?
А да, наблизо :) чудесно, поне теб те има и за това съм ти благодарна :)
Тогава, до после :) и се пази, че ако загубя и теб, тогава вече не знам дали някога ще има на какво да повярвам пак....
3 коментара:
Шсе постарая ... че последно време си онова което ми липсваше дълго ... Няма случайни неща - сичко е навързано ...
И бду - те обичам ...
знам, подобно и на двете много!!
Публикуване на коментар