Луната

Гледам те,
а виждам себе си.
Виждам колко си красива,
но образът изчезва,
защо, какво коварство е това.

Луна родена беше ти,
сега си само свещ в тъмата.
Гледам те,
потъвам в теб,
красива, необятна.
Светиш постоянно,
сега си огън,
утре лед,
после си отиваш,
и отново идваш
ти при мен.
Любима ти оставаш,
моя единствена,прекрасна, ти - Луна.