Аз вече не мога да остана,
трябва да вървя,
не искам да стоя,
искам да отлетя.
Знам, че не мога да избягам,
че трябва да се боря,
но без сили останах,
а ти избра “нашата съдба”.
Имам нужда от теб,
искам твоята помощ,
но без глас съм вече,
а ти си толкова далече.
Помогни ми да остана,
искам с тебе да израстна,
искам ти да ме научиш,
искам аз да те спася...
П.С. Страхът е само онова нелепо чувство, което убива, което руши. Няма истинска любов, защото страхът не я допуска до нас...
23.05.06г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар