Confused Mushroom

Проблемът е, че когато се замисляш все повече и повeче, сам разширяваш оная огромна дупка, която някога е зеела малка, но съвсем малка дупчица. Осъзнаваш, че живота, в който живееш се е превърнал в нищо хубаво, една голяма меланхолия, празнота. Вече нищо не те радва и то защото отново си поел по пътя на гонене на ветровете. А опита ни е показал, че борбата с вятърните мелници не води до нищо успешно.
Аз обаче като едно тъпо и упорито, до някъде влюбено, в по-голяма степен заблудено, хентай момиче... влюбих се.... не знам кога, никак не искам да знам защо, само искам да знам кога ще спре оная тъпа, завладяващта болка, която освен празнoта и пепел не носи нищо след себе си......една буря от емоции...
Аз вече не знам.
Аз вече не искам да съм тази.
Аз искам само една Луна,
когато Слънцето залязва.
Аз искам само миг поне,
остани, погледни ме.
Аз няма никога, момче,
да пазя спомена.
Не искам твоето страдание,
не искам твоето сърце,
аз искам само знамето,
на моя, към теб стремеж,
превърнат в мъничък копнеж...