Черните очила...пазят или отблъскват

Цяла нощ си плакала, защо?
Не си спала, но какво се случи?!
Не искаш да ме погледнеш, нали?
Страх ли те е ? Но от какво?
Снощи стана нещо, но не помня, разкажи ми!
Имам смътното усещане за нещо, което беше хубаво, но май и болеше.
Всъщност нищо не помня.
Само едно такова странно усещане вътре в мен.
Трябва да изляза.
Слънцето пече ужасно.
Хм, няма слънце, значи светлината просто е пронизваща.
Слагам си слушалките в ушите, после си слагам и "черните очила" и излизам.
Сякаш съм невидима.
Не чувам никой и нищо, не виждам, но за какво ми е?!!
И така ми е по-добре, спестяваш си онази гадна излишност.
Никой не може да види в душата ти.
Никой не може да разбере какво ти е, как се чувстваш.
Помощ ли?
За какво ти е?!
Не, не, няма смисъл!
Спокойно, просто искам да бъда сама.
Навик ли, да естествено!
Страх, разбира се!
И от маска, за пазач, намерих си преграда доживотна.
Хора ли? Защо, само нараняват.
Не, благодаря, не е за мен.
И останах сама...така ми е по-добре.
Без въпроси, без излишна измъченост, вече няма "защо?"... и така е по-добре.
И все пак, колко време?!
Не много, не искам да е много, не мога да е много...
А когато ги сваля, очилата, следващия път, ти ще си единствения, който ще зане защо!
...