Вали

Небето беше особено синьо този следобед, когато станах. Исках да вали, въпреки, че знаех, че няма да е особено креативно. Знам, нощем съм по-продуктивна, но знам че искам да е сутрин и да вали. Погледнах през прозореца, запалих цигара и отпих от кафето. Сутрешно ми е!

-Видях в мъглата. Видях те. Защо стоиш там?
-....
-Самотно ми е. Винаги е така. Не знам защо. Сутрин е най-гадно! Обаче е най-истинско. Дърпам си пак от цигарата. Става по-сиво. Вали. Дими. Знам, че може да боли и повече. Харесвам болката, която идва от теб. Истинска е! Толкова е чиста, толкова искрена. Липсваш ми. Знам, че истината е далеч по-сложна...

-Пак вали! Не е спирало от дни.
-.....
-Знам, че не си виновен, но този дъжд ми напомня на теб.

Истината била по-болезнена от колкото ми се иска. И все пак си е доста свежа, повече и от дъжда навън. Пиша защото искам, но и защото съм сама...самотна...самотница...сама....

Не е само това, че искам секс, искам повече от това. Исках и тялото и душата ти едновременно. Много ли е егоистично?! Чак толкова ли?! Хм...знам, ноискам.

Хладно е! Вали! Цигарата ми свършва. Все още не знам какво трябва да направя. Или как можеш да имаш нещо, което всъчност си нямал?! НЕ знам. Nevermind!

Вали! Дима е в стаята. Теб те няма. Аз изчезвам. Нямам място, там където не съм желана! А така ли e?!

..............................Nevermind!........................