Непрестанно бягаш от хората и винаги се връщаш при тях, воден от нуждата да не си сам, да си с някой. Как разбираш, кои са онези хора, които ще са най-силни с теб и които ще те правят редом с тях силен отново?! Сякаш имаш нужда от съпорт... обаче не вярваш на никого и бягаш....останал сам, оглеждаш се и плачеш...как да знаеш, че изпуснал си онова, което те спасява, онова което те изгражда, а не съжалява... Как да станеш по-могъщ, по-силен, когато руши те онова, което те създава и те жили... Поспри, почакай, огледай се, давай, продължавай, не преставай, не съжалявай, бори се, бъди силен, не разрушавай, създавай....не си лягай, не се събуждай, не доизживявай....

Кой ти помага, на кого можеш да повярваш, тогава когато

имаш най-силна нужда от рамо сам си и предаден....

Светофар...червено е...знак за преминаване-забранено е...стоиш, безсилен си, изплашен, сякаш буря е преминала през теб и те е разрушила, но нали си вейка, зелено клонче, не дървото сухо, можеш да оцелеш и без да се строшиш.....

Замислял ли си се някога колко зелено е черното и колко е жълто сивото? Знам че не си виждал как падат звездите, но знам, че огърлица имам си синя, от небето я имам, не ще я изгубя. Прави ме силна и знам ще успея, над теб ще надделея и пак ще оцелея......