Рециклаж

Заставаш на студения паваж
Покрай теб минава нощен страж
Повдигаш очи, всичко е мираж
Като студена кръв на магазинния стелаж
Като горещия пясък по далечен плаж
Чувствата ми към теб са в коша с надпис “Рециклаж”…

Сякаш ако носех бездушната си дреха
По различно щеше да е за мен
Сякаш ако крещях за утеха
Щеше да е по-различно и щеше да си по-вглъбен.
Сякаш знаех, че рециклажа е единствения начин да избягам от това…

(подлежи на промяна, някога)