Екзистенциално

Затвори си очите...почувства едно странно желание между краката си... отново се почувства желана...копнеж, страст...любов... дали??? Само секс, поне на това се надяваше. Отвори очи и се огледа, не видя нищо различно и непознато. Всичко си беше по местата. Оново затвори очи. Отпусна главата си назад. Залюля се на стола си. Замечтано погледна тавана, а после и през прозореца.

Навън всичко беше по обичайния си стериотип. Нищо различно. Коловоз...релси...ограда...стъклен похлупак. Нищо ново.

"Жадна съм", помисли си и защо ли, бе изпушила цяла кутия цигари, в очакване на нещо ново, но нищо, същата стара екзистенция... Изля цяла чаша, на един дъх, в пресъхналото си вече гърло, водата се разтече по трахеята, дробовете и я усетиха, хлад...и в стомаха. "Друго е така"...

Делата на дневен ред???... ще почакат, сега не мога, сега... той, онзи, моят убиец, моята сродна душа, моят любовник, моята жертва... It's all gone...

И как се случи, пак нищо не разбра, знаеше само, че не тя е виновна, но кога ли пък е била....

Залюля стола си. Отново се отнесе някъде далече. Само сърцето и трептеше. Нищо друго не я разсейваше. Музика се чуваше някъде отдалеч, но те се сливаха в едно, спомени... as usual. Той и бе отнел всичко, тя бе взела него и бяха квит, почти наравно, но никога нищо не бе съвсем така както си мислиш.

It’s in the water baby, it’s in the pills that bring you down

It’s in the water baby, it’s in your bag of golden brown

It’s in the water baby, it’s in your frequency

It’s in the water baby, it’s between you and me

It’s in the water baby, it’s in the pills that pick you up

It’s in the water baby, it’s in the special way we fuck

It’s in the water baby, it’s in your family tree

It’s in the water baby, it’s between you and me

Кап...кап...кап, кога щеше да се научи да спира водата, както трябва, сама не знаеше, но нищо.

Спомена за неговото утро и за нейната нощ бяха най-пресни, най-близки. Но те я побъркваха. Добре, че сега се беше скрила в своето убежище, бе недосегаема. Да, но всичко и напомняше за него. Всичко...кап...кап...кап...

Някога ще се върне, дали, кога, може би, на дали, не...............

Мислите й, хаотични също като живота й, я побъркваха. "ИСКАМ ТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ", "Тук съм, никъде няма да ходя".... не е вярно, не ееееееееееееееееееееееееее, не вярвам... но все пак знаеше, че има нужда от него.

Някога се чувстваше толкова истинска, толкова желана, чувстваше се като едно цяло със себе си... той промени това и й отне половината личност, взе я със себе си, когато затръшваше вратата...тогава, когато...

Облегна се назад. Отпи последната глътка вода. Запали си последната цигара. Втренчи погледа си напред, надалеч, някъде... затвори очи, избърса влагата им, пак се отнесе някъде...далеч...някъде...миналоооо...някъде...