....

Излязох на разходка. Най-после, мисля че беше време да свърша тази дейност. Тръгнах по още мократа улица, надолу по булеварда. Снощи валя. Цяла сутрин валя. Не беше се спирало от една седмица. Най-после понамаля и аз се реших. Не търсех нищо конкретно. Исках да се помотая. Искам да подишам малко и без друго се задушавах седмици наред. Емоциите преливаха в задъдената ми душевност.

Вече имах чувстото, че мога да се задуша, да се пръсна по шевовете от усещания. Все нови, все познати, все преживяни, все нови.... Усещах се, сякаш вече няма какво да ме изненада и в същото време се чувствах като риба на сухо.

Преди време се бях замислила, че ми е време да спра с мисълта с обвързванията с връзките. Мислех си, че още ми е рано да бъда закована за някъде, за нещо, за някого. И решението ми се струваше доста правдободобно. Но сега се чувствам празна. Сякаш нищо не ми е нужно и аз не съм нужна на никого. Почувствах се като уловния войник, за това решх да изляза навън...пък каквото стане.

Тръгнах отново на път...
Цел на мероприятието: бягство
Средства: всичко което може да послужи
Дестинация: възможно най-далеч
Удовлетворение: липсва