влязох и тряснах вратата
подпрях се на нея и даже не заключих
"боже, колко е грозен света"
възкликнах на ум
извадих си бира от хладилника
да се скрия не успях
но трябваше да опитам поне
"боже, колко грозен е живота"
свлякох се до стената и заплаках
не искам това да е живота ми
нали си го избрах сама, "сега ще търпиш"
"боже, колко грозен беше деня ми"
и сега знам, че не искам да съм тук заобиколена от това
много лицемерие, много ненужност
изморих се да търся хора, всички са еднакви машини
"боже, колко грозни са хората"***
1 коментар:
Света е грозен мда, а хората още повече. Но остава надеждата да се спасим в егото си. Въпреки, че постепенно с наближаването на смъртта губим и него...
Публикуване на коментар