Да се влюбиш е винаги толкова неподходящо. Винаги е толкова осакатяващо. Винаги толкова изпразващо и отнемащо. Неуместно е, но никой не може да обоснове и аргументира наистина това твърдение…усещаш, че имаш нужда това да се случи и въпреки това знаеш, че не можеш да си го позволиш. Твърде скъпо е за месечният ти бюджет.
Толкова е изкушаващо. Всички трепети и свенливостта, и неудобството и всеки откраднат поглед, усмивка, случайното докосване… забелязваш всичко, което се случва на около и същевременно си толкова сляп.. именно това го прави хубаво като чувство.. И онази сладникава болка. Тази болка, която както боли, така те кара да се усмихваш, че дори започваш да се питаш дали не полудяваш…
Кога? Трябва ли ти наистина или и това е самовнушение?
1 коментар:
Е как да не ти трябва. Ти представяш ли си ако нонстоп живееш в някъв цикъл, в някъв калъп от случки и последователности.
Ама не бих се съгласил че е изпразващо и отнемащо, въпреки че мога да усетя и твоята позиция и ми допада изключително много това което си написала :)
Като цяло да се влюбиш е скъпо не само за месечния ти бюджет, ами може да се наложи да живееш на кредит с години... зависи от човека насреща. Трепетно и опасно, възможно най-изкушаващо :) Но винаги си струва... незнам как и защо, просто е от ествеството на живота.
Публикуване на коментар