Някак хронично, патологично, параноично ми е празно...искам те, а ме е страх какво да те правя, ако те имам...само аз мога да докарам мозъка си до това състояние, в което крещя срещу стената съвсем безгласно...и нищо не излиза...
обаче като си затворя очите, ако знаеш какво виждам..колко е пъстро и колко е реално...знам, че всичко е в моята глава и наистина искам да спра с тези паранои..но това, което човешкото съзнание, може да създаде и да извади на показ, нищо друго не е способно...
искам да ме направиш своето момиче, от извратено, HARDCORE, хентай филмче, с което да правиш, всики онези, неща които пише по дебелите книги, които ни е страх да отворим, че са покрити с много прах, а и са доста тежки...искам да ти крещя да спреш, че не мога повече, че ме боли, а вътрешно да съм достигнала най-апокалиптично далечните точки на оргазъм...и да искам да ти крещя никога да не спираш....изпълваш цялата ми същност с тъканите си, невроните и дендритите си..всички алвеоли и микрочастици от непознатите клетки на удовлетвореността....
а сега?????
как стана и кога....??? а сега??????
2 коментара:
ha, I will test my thought, your post give me some good ideas, it's truly amazing, thanks.
- Joe
Публикуване на коментар