И ме стискаш за китките. После за врата. Избягваш да гледаш в очите ми. Страх те е да не се удавиш. Че съм прекалено емоционална. Не е удачно. Набутваш чорап в устата ми. Дистанционното няма батерии. Бутонът "off" не работи - етикет: Out of services. А "on" само усилва звученето. Превърната съм в online zombie. Аз...ти...online патология. "Не ми крещи!!" Води си бележки, за да не забравя!! А ми е диалогично... Стегната съм като пясък в Аляска.
Шиповете ми са тъпи и изпочупени. Отровата свърши. Няма опция за презареждане - "Извиняваме се за причиненото неудобство, но за съжаление, нашата фирма не извършва подобни услуги...с нещо друго мога ли да съм полезна...хубав ден и на вас"...FAIL...epic...
Сънят бе продаден, изкупиха го като евтини цигари в момент на инфлация. Но е нужен..някак. И дупки навсякъде. Бездънни като язва, но хронична и следоперативна - диагнозата е медикаментозно лечение - хоспитализация - харакири с перо от лебед.
Всичко е наужким, но нали сме безчувствени online, ставаме безсилни и offline - нищо не свети. "Проверихте ли дали всичко е наред с приемника?" Забравих си потребителското име и паролата. База данни липсва - налице - форматиран диск. Проблемът е обаче в дънната платка. Вижте си настройките на VPN-а и се обадете на техник..ама аз не съм save-нал..е да дееее...
Няма коментари:
Публикуване на коментар