Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.
Нова Генерация
винаги възхитителни, потъващи лирики..
вече не ме е страх толкова...нищо не се е променило всъщност, колкото и да е рзлично сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар