...

Искам да ходя със затворени очи в тъмното. По мокра и павирана улица. Без следи от счупвания. Без локви. Без малки каменни останки. Без спомени. Само малко прашец..от домашния. Малко ретро. Малко романтично. Малко сантиментално. Понеже много обичам да ми е сантиментално и неразбрано.
Искам да слушам музика. Класическа. Като от стара кинолента, която се опитва да ни накара да не забравяме, че идваме от драмата и пак там отиваме.
Искам да излизам от стар черно-бял филм с шапка с цветя и голяма червна рокля. Да ми отива на очите и на кдриците.
Искам да имаш роза на ревера си. Малки пистолети като за ркавели. Колосана яка. Шапка с периферия. Искам да се усмихваш, защото знаеш, че това е скритото ти оржие. И защото ти отива. Искам да си реален.
Искам да пуша дълга, тънка и черна цигара с мирис на череша. Да пия от висока чаша, ароматно червено вино. Да оставям следи от червилото по ръба, за да знам, че съм била там.
Искам...
Винаги е така...
И винаги завършва с многоточие...