...

Кафе и цигари....защото

знам, че мразиш....

влак...

Зазидани сме в собствената си консуматорска неизбежност. Колкото повече искаме, толкова повече даваме без никаква възвращаемост...Празни си оставаме...
Дехидратирани души, потънали в самосъжаление, лишени от очи да видим колко е красиво и колко сме свободни в действителност.
Консуматори на собствените си емоции без да им дадем шанс за себеизрастване...или изрвазяване...

***

Аз-ът се появява на около 3-годишна възраст и от тогава насам стремглаво обославя нарцистичния ни спектър...

откъски

Морско зелено...като да попиташ "Морето ближе ли се?" Отговор никога няма относно тези неща, но можем да се осланяме на въображение.
Влюбваш се в морето, защото е толкова sugar free. Душевно свободно, летящо, плуващо, плаващо. Всичкото щастие събрано в една чиста синева и отрупано с пясък, в който ти се иска да се заровиш, с кофичка и лопатка.
Всичко наоколо е музика. Толкова усмихнато. Хлапашко...

***

Дали е умишлено, че северът поражда хлад? Южните хора, по-усмихнати ли са? По-леки? По-достъпни за комуникация ли са? Има ли корелациа между това къде си роден и какъв е заряда на характера и поведението ти? Според каква статистическа скала се изчислява подобна взаимовръзка?? На север от Стара планина???емоционална дупка???

***

Приличен си на текст на трудна песен. Много височини и низини..сложни орнаментики (ужас). Трудна за пеене. Но не може да ти излезе от главата. Искаш да можеш да я изпееш и изсвириш, но всеки път се получава фалшива. Прилича на evergreen, обаче от онези psychedelic и сложна. Можеш да се влюбиш в нея, но знаеш, че ще ти разбие сърцето. Звучи в ушите и канти в главата. Въпреки всичко не можеш да я репродуктираш...ама никак... Чувала съм тази песен няколко пъти, но вече ми е любима.
Песен..има текст...мелодия...сюжетна линия...сякаш нищо не е изхабено или преповторено..харесва ми като вдъхновение на композитор в неделна слънчева сутрин... indeed...