Морско зелено...като да попиташ "Морето ближе ли се?" Отговор никога няма относно тези неща, но можем да се осланяме на въображение.
Влюбваш се в морето, защото е толкова sugar free. Душевно свободно, летящо, плуващо, плаващо. Всичкото щастие събрано в една чиста синева и отрупано с пясък, в който ти се иска да се заровиш, с кофичка и лопатка.
Всичко наоколо е музика. Толкова усмихнато. Хлапашко...
***
Дали е умишлено, че северът поражда хлад? Южните хора, по-усмихнати ли са? По-леки? По-достъпни за комуникация ли са? Има ли корелациа между това къде си роден и какъв е заряда на характера и поведението ти? Според каква статистическа скала се изчислява подобна взаимовръзка?? На север от Стара планина???емоционална дупка???
***
Приличен си на текст на трудна песен. Много височини и низини..сложни орнаментики (ужас). Трудна за пеене. Но не може да ти излезе от главата. Искаш да можеш да я изпееш и изсвириш, но всеки път се получава фалшива. Прилича на evergreen, обаче от онези psychedelic и сложна. Можеш да се влюбиш в нея, но знаеш, че ще ти разбие сърцето. Звучи в ушите и канти в главата. Въпреки всичко не можеш да я репродуктираш...ама никак... Чувала съм тази песен няколко пъти, но вече ми е любима.
Песен..има текст...мелодия...сюжетна линия...сякаш нищо не е изхабено или преповторено..харесва ми като вдъхновение на композитор в неделна слънчева сутрин... indeed...
Няма коментари:
Публикуване на коментар