...

Не обичам ранните ставания. Изобщо. Никога. (Въпреки прелестните изгреви). Дълго излежаване. Гледане в тавана до пропукване. Махмурлийски сутрини, които се превръщат в цели седмици. Кръгове под очите и вечно замечтан поглед. Мисли за теб и за всички други.

Винаги влюбена. Никога щастлива. Често с разбито сърце. Често постигнати с цената на много драми цели. Къде беше удовлетворението от всичко случващо се наоколо?!

Казват, че хората родени в четвъртък винаги постигат онова към което се стремят. Но толкова мъчително, че в крайна сметка не им остава време да му се насладят. Сигурно са прави. Много екзистенциални размисли, които всъщност в крайна сметка нямат никакво значение.

Искам да се откажа от всички онези безсмислени каузи, с които се боря сега. Искам да мога да забравям чувства. Не хора, не случки…чувства. Това сигурно е най-трудното от всичко, което би могло да се случи. По-малко празнини… по-малко…дупки…по-малко влюбвания…по-малко чувства/снимки/музика/думички/погледи/усмивки/аромати/откраднати докосвания/…