гардеробни демони през есента
напомнят за себе си
не говорят
но са тук
всеки ден ме събуждат
правят ми чай
правят ми компания за да не ми е самотно
за да не си мисля че съм останала
неразбрана
или нещо друго
пак такова
тъжно

през есента
имам нужда от одеало
от чай
тези дни дори не чета
но си имам компания
за бисквитите
и глупавите любовни комедии
а Христо има нужда от екшъни

на есен не ми се гледат екшъни
не ми се слушат хорски крайности
не ми се изпада в тревоги
имам нужда да си потъна в одеалото
да си помисля за миналото
и да кажа лека нощ на гардеробните демони