като го гледам времето навън
синхронизирало се е с душата ми
празно
сиво
мокро
не знам дали е хлъзгаво
но със сигурност
изглежда
отровно
пуснах те да си ходиш
че закъсняваше за някъде
в света
и после
започнах да си задавм милион въпроси
сега не съм сигурна
дали така трябваше да стане
но не е хубаво да се закъснява
така са ме учили
дано се засечем
някога
някъде
във вселената
че ми остана
тук една дупка
за зашиване
а мисля че си оставих
иглата и конеца
в багажа ти
за някъде