Зимата се носи безпощадно

Нахлува неканена

Нито звъни 

Нито чука

Първо се настанява в душата ти

После

Пропълзява нахално

Между късите ръкави и пуловерите

Гъделичка ходилата

И между пръстите на краката

Призовава плетените ти чорапи

Слага вода в чайника

Гледа през очите ти

Запотените стъкла на прозорците

Приканва те към обичане

Или поне към хубава книга

Обичането може и да почака

котешкото мъркане до краката ти

и чашата чай на масата

А може и да нахлуе

Без покана

Като зимата

Ще е късно

Когато се огледаш

Вече ще се е случило...