Нощта, тъй призрачно прозрачна,
Звездите гледат от високо,
Покоя всява страх,
А всъщност е миг от безкрая на рая.
Чувам водата как бавно тече,
Изпяла сякаш свойта песен,
Но винаги намира какво да каже,
Отива си сега,
После чак през пролетта.
Поглеждам в твоите очи,
Толкова са слепи те сега,
Пламъкът огаснал е,
Усмивката се изпари, не ще цъвти.
Толкова си празен,
Чак ме отвращаваш...
02.09.06г.
1 коментар:
Изпълни ме с вяра към поезията, и изобщо с някаква вяра, вяра в това, че човек може да е по-висшо същество...
Публикуване на коментар