Скапаната Екзистенция :)

Ох бе, Джони, вкарваш ме в едни такива мисли и после що ти задавам екзистенциални въпроси. И как няма, когато няма кой да ми човърка съзнанието и се налага сама да го правя :))
Сега темата пак са принцовете и имат ли почва у нас, както и случайни ли са случайностите :)
Всъщност лятото когато най-после намерих принца, още не вярвах в тия неща, но сега зимата когато най-после го докоснах...мисля, че всичко става. Е да, но при мен става много трудно и то когато най-не вярваш в тези неща.
А си мислех, че не съм такова момиче, но събитият в последно време показват, че няма такова понятие. Седиш само и гледаш как се рушат принципи, скруполи и изобщо не ти пука. Нали когато ти е хубаво просто се изключват всичките ти защитни механизми и си мислиш колко си недостижим, аман от безсмъртни. А е толкова хубаво когато не мислиш за смъртта и това че си изгнанник.
Та, да, в общи линии има принцове. Но не са като в приказките, защото няма кой да заживее дълго и щатливо. Остава само условието, че били седнали да пият по 3-4 дена и накрая който от където, нали било по-лесно :)
Да, но няма понятие, при което 'такива хора, като нас не могат да бъдат заедно за повече от няколко дни", защото, ако такива като нас не могат, посочи ми кои могат.
Тинкин абаут ю... :)