***

Седнала на земята, гледам в далечината, с празният си поглед. Празен е, засщото нищо не остави във душата ми. Дойде и малко след това си замина.

Вадя си цигара от пакета. Паля я, а ръцете ми треперят. Но вече не е оттова. Треперят, защото душата ми е пуста, слаба, прозрачна... Сама съм, така ме намери, така ме и остави.

Дърпам си от никотиновото нещо, лекичко задържам отровата в себе си, до като се разпилее навсякъде в мен, а после я оставям да си отиде.

Така оставих и теб. Ти отиде си, а аз не успях да те спра. Беше е страх, бях слаба. И сега съм. Но сега дори сърцето ми го няма.

А всичко ме боли. Сякаш камион е минал през душата и тялото ми.

Не си отивай! Гледам вятъра сама, пуша и мълча. Сама, слабата жена, която бях, сега вече нямам и душа.......