Какво всъщност запечатват снимките?! Нас? Спомените ни? Съзнанието ни? Мислите ни? Чувствата? Емоциите? Кое точно, дали съвкупоност някаква или всяко едно нещо без това или безонова. Когато снимаш ти искаш да запазиш приятната емоция от дадения спомен, от дадената ситуация. Обаче когато ги гледаш тия снимки след време ти се плаче, но защо? Дали защото е минало и вече няма да се върне? Илипък хората вече ги няма или пне не, като преди? Ти ли си се променил?????
Мен снимките ме натъжават!
Като цяло никога не съм им се радвала, не са предизвиквали усмивка, освен онези идиотски всекидневни снимки, тип "Направи си сам", въпреки че сигурно и те някой ден ще ме натажат.
След дадено събитие нямаш търпение да извадиш снимките или да ги качиш на компютъра, единственото което искаш е да ги видиш час по-скоро. И като започнеш да ги разглеждаш, онази невероятн аемоция пак се връща и си спомняш всичко. Но вместо да се усмихваш на лудориите, ти плачеш.... аз не искам да е така, но уви... Аз искам да се смея както когато съм била, там, но уви... сълзите сами си текат, а ти не можеш да направиш нищо освен да затвориш албума и да се опиташ да се разсееш.
Липсват ми хората...местата..случките...щуротиите...смеха...липсва ми миналото :(
Няма коментари:
Публикуване на коментар