Лудост

Когато погледнеш във лазура бледен,

Усещаш как стене нещо дълбоко,
Когато не усещаш,
Искаш а му кажеш – “Хей, спри!”,
А той върви и нищичко не чува,
Протягаш твойте длани, но уви,
Той тръгва и дори не се сбогува.
Усещаш как искаш да крещиш,
Той е там, дори не чува,
Тичаш,
Можеш да победиш тишината,
И няма да си луда.

Вдигни очи и виж високо,
После полети,
Усещаш,че кръвта ти нищичко не струва,
Душата ти умира,
Но ти не спиш,
Обичаш и желаеш да тъгуваш,
Защото красотата на нощта ще те залее,
Ти няма да ревнуваш,
Ще се отпуснеш и пак в мечта,
Затичай се, прегърни сянката на двора,
Когато искаш това да са лъчи
И няма да сгрешиш,
Обичана си ти.

28.09.05г.