Гледам във водата,
там е твоя лик,
защо стои и някак си за миг,
усещам как те губя,
не искам,
стоя и гледам
и не сещам студ,
само блажен покой.
Остани, искам да те гледам,
искам да летим,
когато сутрин подраним
да кажем кой си ти,
когато те боли.
Искам да те гледам как не спиш,
и как шептиш на зората,
свойта песен за Луната.
Искам да усетя как трептиш,
защото ме обичаш,
защото гаснеш и си жива.
Искам да те гледам,
за това за миг,
затварям си очите
и виждам, че си ти.
хващам твоите ръце,
целувам ги,
и в миг отварям аз очи,
а ти усмихната тъжиш.
“Довиждане, не сбогом”,
не ще останеш ти сама,
аз мисля нощем и през деня,
обичам те, не си сама!
29.09.05г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар