:))

Защо никога човек,през цеклия си живот не може да събере всички хора, които обича на едно място. Или поне част от тях, дори не по-голямата част. Имам нужда от приятелите си. Те са някъде. Далеч. Твърде далче. Въпреки, че аз чувствам сърцата на всички, колкото и далеч да бъдат те. Аз знам когато някой страда. Но не мога така. Имам нужда от тях, та нали за това са приятелите, за да си с тях. Естествено никой не е длъжен, но за какъв дълг, по дяволите става дума. Аз искам само да бъда щастлива. Да немеря начин да ги накарам и те да бъдат щастливи.

Тази любов. Не онази между двамата човека, а онази между всички останали. Защо любовта е такова разтегливо понятие. Толкова жертви после само спомен........ и после този спомен избледнява, за да бъде забравен и тогава защо е имало нещо изобщо. Та нали точно за това няма вечни неща. Аз обаче вярвам във вечността и знам, че един ден, някой ден, по-скоро в деня, в който, тогава всичко ще бъде по-хубаво :) просто така, и защо не............