Студеният метал. Нежен, хладен, плашещ, привличащ, секски, желан, отблъскващ и отново пожелан. Обожавам студения метал. Ножове, обици, пръстени. Всички онези неща, които можеш да доближиш до кожата и да ги усетиш, а това усещане...неповторимо е.... това е моята страст.
Някои хора предпочитат да рисуват телата си. Не, че не ми харесва, но някак си усещането е по-различно. Аз обичам да дупча тялото си и да му поставям малки, метални нещица. Така студеният метал е по-близо до мен и ми харесва повече.
Не, разбира се, не ме е страх. Напртив харесва ми. Аз си го избрах. Обичам усещането когато човекът пред те ти каже затвори очи, след миг всичко ще свърши и почти няма да боли. Смешно ми е, защото искам да гледам, харесвам гледката на пробитата кожа и момента, в който малкото метално предметче е вече част от теб.
Е да, доста е неприятно, когато се възпалява и боли два месеца, но според мен този вторичен ефект си заслужава.
Какво ще кажат хоарат ли? Ами не ме интересува. Интересува ме какво ще кажа аз, дали ми харесва или не. Хората нека си мислят каквото искат. Не очаквам всички да знаят как се чувствам и защо го правя. Не ми харесва кича, обици, но не на всякъде. Има си забранени места и то не за друго, ами защото някой ден, когато порастна и спре да ми харесва толкова колкото сега, не искам да имам белези навсякъде и всеки да знае, каква съм била щурачка...
Просто обожавам стуидения метал... кога ще ми дойде акъла и ще спра ли, надявам се никога :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар