Всеки се ражда...живее и умира по начина, по който сам се е опитал. Единственото, което прави сам е да умре...сам. За всяко едно друго нещо той има някакъв избор. През целия си живот вземаш решения. Никога не знаеш дали са правилните, преди да разбереш, че си сгрешил. Нараняваш хора, нараняват теб...кръговрат.
Избираш в кой да се влюбиш или по-скоро си слагаш рамки. А когато не го направиш, слагат ти етикет. Изборът е твой. Винаги имаш избор, но никога не знаеш дали е най-доброто, което можеш да направиш за себе си, преди да разбереш, че си сгрешил...
Влюбваш се в жени и мъже, слагат ти етикет, влюбваш се само в едните или само в другите и отново ти слагат етикет. Когато не се влюбваш, пак имаш име. Тогава започват да играят предрасъдъците. Никой не може да ти даде логично обснение какво се случва, за това започваш да си задаваш разни въпроси. Те обикновено са глупави и нямат отговор. Внезапно "другите" те карат да се чувстваш зле, заради избора си. Слагаш началото на глава "Страдание"...
Защо трябва да избираш пола на човека, в който си влюбен, кое е от значение...? Има ли разлика? Секса си е секс. Любовта...любов. Тогава, кое е различното? Защо общественото мнение е от знаение и кой решава всъщност кое е правилно и кое не?!!
Имам нужда от мост. Неговата роля е да ме свързва с хората, не с половете или религиите им. Кое във взаимоотношенията е най-сложно?!????? Сигурно това, че за толкова много време, не са се научили да разговарят. Та защо им е? Нали всичко ни кара да усложняваме нещата?!?/...
Моите мостове, ще ми дадат възможност. Те ще ми помогна да се отърся от етикетите. Знам, че нямам нужда непознати да ми казват каква съм. Знам, че всичко е нормално, тъй като живеем в лудостта.
Любов...лллллюбов...л-ю-б-о-в... и какво значи тази куха, изпразнена от съдържание дума?...мостовете ще ми кажат. Мостовете между хората. Мостовете в нас. Мостовете, които изгаряме след и ред себе си, само и само да останем недосегаеми от болката, от страха, от самотата. Мостовете на чувствата...мостовете на комуникацията...мостовете на истината...тези на любовта и онези на самотата...мостовете...
И нека после съм грешна, нека съм сама, не съм презирана и отхвърлена...нека, знам, че мостовете ще ме спасят, освен ако не ги изгоря и не остана поробена като другите...но не би...
1 коментар:
абе мило, да не ти дреме за етикетите...а за мостовете най-важното е ти сама да си им господар - да строиш и събаряш пък каквото стане
Публикуване на коментар