....

Излязох на разходка. Най-после, мисля че беше време да свърша тази дейност. Тръгнах по още мократа улица, надолу по булеварда. Снощи валя. Цяла сутрин валя. Не беше се спирало от една седмица. Най-после понамаля и аз се реших. Не търсех нищо конкретно. Исках да се помотая. Искам да подишам малко и без друго се задушавах седмици наред. Емоциите преливаха в задъдената ми душевност.

Вече имах чувстото, че мога да се задуша, да се пръсна по шевовете от усещания. Все нови, все познати, все преживяни, все нови.... Усещах се, сякаш вече няма какво да ме изненада и в същото време се чувствах като риба на сухо.

Преди време се бях замислила, че ми е време да спра с мисълта с обвързванията с връзките. Мислех си, че още ми е рано да бъда закована за някъде, за нещо, за някого. И решението ми се струваше доста правдободобно. Но сега се чувствам празна. Сякаш нищо не ми е нужно и аз не съм нужна на никого. Почувствах се като уловния войник, за това решх да изляза навън...пък каквото стане.

Тръгнах отново на път...
Цел на мероприятието: бягство
Средства: всичко което може да послужи
Дестинация: възможно най-далеч
Удовлетворение: липсва

...

И тази сутрин се събудих. Нищо ново. Малко несериозно, но се преживява за сега. И коя беше ти?! До като си правиш кафето бягай бързо в банята да си измиеш очите и да се видиш в огледалото. Дали всичко си е на мястото. Е да...
Случвало ли ти се е, когато видиш лицето си да осъзнаеш, че както всичко си е там, не всичко е наред?! Поглеждаш се и констатираш, колко съм се изпразнил от съдържание, станала съм като другите...Гадно!
Аз вече не искам така. Искам да виждам себе си, а на поредния човек слезнал от конвейра...Искам пороците ми да не ме убият, а да ме направят по-силна и по-жива...но уви...
Life is too short!

Друго си е

[22:55:06] zimed7 каза: tebe du6icata ti e 4erna
[22:55:11] zimed7 каза: ti sarce nqma6
[22:55:15] zimed7 каза: ima6 edin 4eren vaglen
[22:55:20] zimed7 каза: i du6ata mu e 4erna

....е дам, друго си е....