Nevermind

Да бях поет

Ах как бих описал

Всяка въздишка

Всеки спазъм

При мисълта за теб във мен

В стомаха ми как се

Събират на ята

Безброй бели пеперуди

Готови да отлетят

В някоя овощна градина

Да бях художник поне

Да не говоря

Да рисувам

Какво ли щях да нарисувам

Някъде между усмивката

И ръцете ти

Щях да спра

Щеше да мине нервно

Че не мога да рисувам

Върху теб

Дали щеше да ми се получи

Но не съм

Обикновено влюбена съм

С многоточия

И никакви артистични умения

Няма значение

С кръстословиците е трудно

и със судокуто 

също и ребусите в главата ми

са несравними

въртележки

водовъртежи

изписани редове

с нищо незначещи думи

празни начала

и

още по-празни краища

искам да те имам

но нищо не ти давам в замяна

после съм сърдита че си толкова кратък

миналото
следи ме
в сенки се крие
зад тъмни ъгли
мирише на дим
усещам как ме гледа
с жълтите си очи
с червни зеници
пуши цигара
чака ме да се предам
надява се сама да дойда
праща ми призовки
ако забравя
напомня за себе си
не мога да забравям
как и къде
се случват всички неща
всички хора
аз трябва да знам
миналото си води записки
изпраща ги
в бутилка
или с белите пеперуди
важно е да знам
важно е да не забравям
ако случайно
забравя
миналото ще ми дойде на гости
но няма да носи
домашен сладкиш
ще носи люти чушки
и горчива вода
за да помня
за да не забравя

косата ми мирише
на зима
и парфюм
а цялото ми същество
крещи за теб
да вдишаш
и да задържиш
въздишай
днес може
утре
ще видим
в коя зодия
ще е потънала Луната

не мога да те напиша
не мога да те разкажа
но
мога да те усетя
върху кожата си обаче
мога да усетя как ме гледаш
вълнението ти
желанието ти
знам че с всяко следващо питие
ще искам да държа ръце
на ръменете ти
ще искам да се взирам в теб
от близо
по-близо
искам да усещам
дишането ти
отзад на тила си
под кичурите
разпиляна коса
притегли ме към себе си
поискай ме
назаем
за кратко
за сега
вдишай от мен
още малко

да сложа ръката си
върху твоята
която държи
скоростния лост
само за да проверя
пулса ти
дали е ускорен
има ли го
изобщо
в някакви рамки
или само
за да забавя собствения си
да усетя кожата ти
и изпъкналите вени
само една въздишка
и отново да обърна глава
настрани
загледана в тъмнината
на страничния прозорец
на оранжевата ти кола


(тук членовете липсват..по ред причини..

понякога
се стичат по стъклата
понякога
се давят в локвите
а понякога
докосват лицата
дали
и те имат нужди
от близост
или от топлина
дали и те
закъсняват за срещи
а дали си почиват
излегнати
удобно
върху
някой
не толкова стар
улук

днес дори
звездите ми
са се подредили
така че
да ми кажат
нещо
не мога да си простя
миналото ми не изчезва
стои си
и напомня
колко съм глупава
колко грешни
са изборите
които правя
как не научавам нищо
как не се корегирам
днес дори
носът ми е против
да се диша
задушаване от минали изблици
нищо не избледнява
сигурно
защото нося
пет литра
туба
в чантата си
за да запазва
цветовете
и материите
на миналите избори
на миналите хора
нищо не е минало
нищо не си е отишло
нека хороскопа
сам си прости
и продължи напред
аз не знам
как
се случват тези
неща...

And save your lying about needing to be free
Oh, that's bullshit, baby, just want rid of me

Your freedom without love
Magic without love

да се бях сетила няколко години по-рано..можеше и да се получи да съм по-добра
за себе си......

На дъното на чантата ми

Под два литра

Пластмасов течен препарат

Съм си оставила

Да се перат

Да се омекотяват

Бившите

И бъдещите

Да се киснат

На 30 градуса

Без центрофуга

И без предпране

Бих си ви простряла

На слънце

Да си избледнявате

И да се разпаднете

За да ви ушият пак

И да ви пуснат

В магазинната мрежа

На ликвидация

марихуаната на мама е най-добра
след толкова опити
толкова запалени
свещи в тъмното
и на светло
измерва се брой
вдишвания и издишвания
подсмърчания
и спастични конвулсии
да разрониш
да събереш
да оближеш
остава само да си намериш
jeep
после е лесно
да се обадя
да вдигнеш
да затворя
да изкрещя
добре че
оставам безмълвна
наглас
само на ум
се крещи
толкова силно

***

ден-не-помня-кой
ми липсваш
точно
както преди
година
не-знам-коя-си
но нямам какво да ти кажа
нямам какво да чуя....

Когато започнеш да следваш
лъжливия и лицемерен модел
на поведение у някого
който няма нищо ценно
или смислено
постигнато
зад гърба си
не ми се струва редно
да поискам да си част
от живота ми
или да се върнеш
ако си бил
нищо че страдам
за липсата ти
в деня ми
но не изпитвам необходимост
да те допусна
до себе си
отново
за теб няма значение
аз какво правя
или причинявам
на себе си
тялото си
мозъка си
това е грижа на някой друг
твоя основна грижа е
да изчезнеш
толкова постоянно
колкото и преди

13.10.2014г.



Колкото и да те пиша
и описвам
да те затварям
в листове
между редове
под мастило
не виждам
защо продължаваш
да излизаш
на повърхността
отново
и отново
не си прави труда
изплувай някъде
другаде
на някоя друга
може да се окажеш
и по-желан


напусни ми главата!!

13.10.2014г.

толкова много пъти съм била влюбена
вече не ги помня
отдавна спрях да ги броя
всеки път е различно
константност
наситеност
или трайност
цвтовата гама също е друга
обаче
никой
няма
твоите очи
когато ме гледаш
нито твоята усмивка
когато си мислиш за мен
нито твоите ръце
когато ме докосваш
към тях бих се завръщала
всеки път
при всяка възможност
след всяка безкрайна тъга
през шизоидна усмивка
с хлапашки скок
с наивна вяра
и ще е последно
и няма повече
да си отидеш
да се върна

17.10.2014г.

Защото ти е важно да го напиша

Щом след като агонизирам

Е на лице

Неделите са такива

Пълни

Тъжни

Повръща ми се

Че те обичам

Нищо

Колко неща са се стекли

Или са се разтекли

Нищо че ми липсваш

Нищо че е след толкова време

Нищо че всичко е било

Нищо че нищо не се е случило

Още ми се повдига като те видя

Нищо че не те виждам

Или те няма

Нищо че бих се разплакала

Няма

Ще те гледам от страни

Дали се пише слято

Дали те обичам още

Но сигурно само ми се повръща

върховете на зърната ми
са станали
нотна стълбица
всяко докосване
различен тон
различно стенание
носи
различен гъдел
а дишането ми
бездиханно
свръх дишащо
гледай ме
още малко
дръж ме
в ръцете си
още само миг
дишай със мен
трепти
под трепетите ми
издишай

ах колко съм фалшива само
стени и маски
цялата съм аз
престурам се че слънце
е косата ми
а ледени езера
са очите ми
усмивката ми
също толкова
фалшива е
зад нея
колко сълзи
са сподавени
и никой няма как
да знае
колко наранена съм
и колко празна
преструвам се
на влюбена в живота
и на влюбена
във някои хора
на практика
фалшивата ми същност
не позволява
нито да обичам
нито да съжалявам

цяла седмица
нося любов
в десния си джоб
сълзите нося
в цялото пакетче
носни кърпички
може би
и в капките за нос
от три дни
не свалям очилата си
светлината боли тези дни
може и да мине
може и да спре
а може и да остане
да върви с мен
по пътя ми
на някъде
като в клетка
в ръката ми
спътник
без сянка
по калдъръмени улички
и днес ми е празно
дано вали
дано измие всичко

Вълнуваш ме

И чакам всеки ред

И всяко многоточие

Да се превърнат в усмивка

В поглед

И ми се иска

Нищо да не искам

Само да стоя 

И да гледам

Как се сменят залези

Със изгреви

Как трепети

В пеперуди се превръщат

И бягащи от клетката хормони

Се трансферират

В дъждовна енергия

не се припознавам в празнотата ти
нито в желанията ти
да ме сложиш в рамката
която ти познаваш
която на теб ти се струва оправдана
не смятам че е нужно
да се опитвам
да обяснявам
да показвам нагледно
нямам нужда от порицанията ти
нито от уроците ти
няма да е по начинът
по който на теб ти се струва добре
дишането ми не зависи от теб
и смятам да си остане така

не мога да спра да мисля за теб
и вътрешните ми монолози
се въртят около ръста ти
и големите ти ръце
колко искам да ме държат
близо до теб
и пеперуди цял ден
в главата
и в стомаха ми
и не мога да спра
не мога да не поискам
да се случи
да ни се случи
искам
малко поне
малко повече

култивирам си пеперуди
не знам какво да ги правя
не знам кога идват
нито кога си отиват
не съм сигурна дали
имат нужда от клетка
от лампа
или от поява
но си ги събирам
да си ми мътят главата
не че обичам
да ми се мъти главата
но понякога
имам нужда
да ги усещам
че са там
че съм жива
и че усещам
усещанията си...

Защото, за да са спокойни всички те имат нужда, след работа от едно питие, здраво чукане и после да се приберат в къщи и да си легнат..