Предновогодишни равносметки

Пътувам за към цивилизацията. Но нали навън е тъмно и вали, изобщо не се сещам за това къде ще бъда след няколко часа. Още ми е лошо от всичкото изпито вино последните няколко часа и главата ме боли. много ми е неприятно, но това някак си ми помага да помисля за някои неща.
Спомням си измината година, почти по месеци. Сякаш е минала цяла вечност, а не е... Толкова хора срещнах по пътя си. С толкова хора се разделих отминавайки. Сплетени съдби, решения, които съм взела аз или някой друг е взел вместо мен. Не е от значение, важното е че е било и няма да е върне.
Сещам се как изритахме старата 2006-та година и си пожелахме нещо по-добро, по-поносимо и нещо, което ще ни накара да бъдем по-щастливи. Така и стана... Много неща се промениха за мен.
Успях да имам година пълна с приключения, ходения а различни места...хора...събития...страст...любов, обичах и ме обичаха, или поне така твърдяха, знае ли се...
Сега ми се струва пълноценна година, изгубена безметежно по начина, по който само аз си знам на каква цена е било всичко...но бях щастлива...пълноценна...изгубена в себе си, този път, а не в другите...но другите ми липсват, по един или друг начин. Загубих скъпи за мен същества, по безброй причини, но нали така е трябвало да се случи, за добро, да речем...
Сега оценявам всичко и пак не бих се отказала от преживяното...

искаме екзистенцията в нас да се върне точно като предходната година
и ви обичам