...

ето това ми дойде шокиращо...мислите заляли съзнанието ми, вплетени в танци със среднощтните улици, в тъмното, ток преминава през корема ми, виждам как минаваш без да спреш(от страх дори няма да попитам защо/как)...извикан от съзнанието ми, защото припознавам се в теб и във всяка сянка, и във всеки мъж с шапка...

загубих си зелената обица... всичко ли трябва да задубя, за да спре да боли толкова..?

самолетите

на покрива при самолетите с изглед към трамвая на желанието..имаш си и планина..и низини..и прелитащо-отлитащи шумове, които те карат да си затвориш очите..не ми е драматично вече..не ми е апатично още...но самолетите...те са мечта и нощем ги сънувам като бриз и вълни...

..

Не ми се иска да показвам слабости, но те са част от мен, особено напоследък. Колкото и да ми се иска, точно сега да получа втори шанс, този момент може и никога да не настъпи.
От твърде много слабости сме изградени. Само че никой не ни е оставил книжка с инструкции за употреба. Това някак си ни плаши, пък и не дава отговор как да преодолеем даденостите и основата си.

Когато страдаме дали сме по-настъпателни или оставаме в отбранителна позиция, готови за летящ старт? Дали всичко е по силите ни или по някога е нужно да поискаме помощ за преодоляване или инструкции?

Защо телепатията губи обхват на места??

Кафе

Канелено кафе с добавен аромат на каксис с тютюн...
Никога не е достатъчно празно...
Няма как да бъде, защото призраците те дебнат на където и да се обърнеш...
Нормално е след като си ги опаковаш в кутии и ги разнасяш при всяко свое преместване..
Не знаеш защо са ти, но не знаеш как да се оттървеш от тях...
Нито знаеш какво да правиш, ако тях ги нямаше...
Остава само идеята, че скоро всичко се оправя...
..и че няма драма до живот...може би...

...

"Симптомите на разстройството с тревожност при раздяла включват повтарящо се и прекалено напрежение при очакване на раздяла и/или страх от загуба и опасност за родител или друг обект на привързаност; отказ да посещава детското заведение; страх да остава само и да спи само (без присъствието на обекта на привързаност); кошмари; соматични оплаквания, когато очаква раздяла със значима фигура.
Но тези симптоми са чести поведения при малките деца, които все още не притежават когнитивните умения да разберат внезапни и драматични промени в живота си, поради което от тях не може да се очаква да се справят ефективно със стресиращи ситуации."

къде е гаранцията обаче, че когато детето порастне, би могло да си обясни и да разбере...дали всички възрастни се справят с тази тежест и как намират сила и решимост?

daydreamin'

"Небето се отвори..
звездите целунаха тревитe"...
енергия ни обля..
станахме деца на Космоса..


"- Ангеле, Анегеле...ти си най-прекрасният ангел на света...
- Никакъв ангел ннямаше да съм..щях да съм най-самотният и нещастен ангел, без по-добрата си половина...ти..."

комуникация

Процес на комуникация - кодиране и декодиране на информация. Употреба на конвенционални знаци, за да разбираме и за да бъдем разбрани. Необходими са поне двама пълноценни партньори, за да говорим за нормална комуникация. Разполагаме с два аспекта - експресия и импресия. Така единият партньор разбира, т.е. обработва информация, а другият подава, т.е. кодира информация.
Необходимо е съобщенията, които обменяме да бъдат разположени в една и съща среда.
Можем да използваме вербална и невербална комуникация. Дали ще говорим, пишем, слушаме или жестикулираме, за нас е много важно да се изразяваме ясно и недвусмислено. В хода на общуването ни е възможно да не успеем правилно да декодираме получената информация. Тогаваме можем да използваме помощта на спомагателни въпроси.
Винаги е възможно да допуснем грешки. Важното е да не се отказваме, а да се преборим, за да подобрим нивото си на общуване спрямо себе си и околния свят. В крайна сметка всеки може да претърпи объркване и да се изгуби. Би било чудесно обаче, ако има кой да ни подаде ръка, да ни покаже какво се е случило, за да можем ние да преодолеем ситуацията и да продължим напред...

choice

Хората не правят грешки..но те правят осъзнати избори - доста чесо грешни. Това става ясно на по-късен етап от развитието ни. Всеки си избира какво да получи, за това винаги се налага да пожертваш - нещо, някого, себе си, всичко.
Всяко действие си има две лица, т.е. имаш право на избор дали да го направиш или не. Но това далеч не означава, че животът е черно и бяло. Там всичко е цветно и наситено с нюанси. Да не забравяме, че най-хубавото предстои. Въпрос на време и ентусиазъм. Всяка сутрин се будиш и поемаш глътка въздух. Това е показателно, че всичко е прекрасно и обешава да става все по-добре. В крайна сметка съдбата си знае работата. Тя най-добре знае кога е най-правилното време нещо да се случи и защо...
Когато спрем да си губим времето със самосъжаление, въпроси, гледане в далечното бъдеще е възможно най-после да постигнем щастието в себе си..със себе си...озъртайки се за малките детайли, разпръснати около нас..можем да достигнем мир и с всичко друго...
..но трябва да положим усилия..и да се борим, за нещата които зависят от нас..

думички

Вече си давам смтка за думите изказани или написани по-рано, по-назад във времето. Не обичам да се отричам от думите и за това си ги изяснявам и търся причината за да ги помисля и още повече да ги споделя.
Думите се оказаха, несправедливо, най-евтината валута. Безразборно раздавани, вземани и безразборно разпилявани. Не се знае защо до момента никой не се е погрижил грижливо за тяхното благополучие. Не става дума за толерантност към премълчаните думи, но техният правилен подбор и употреба, биха били много мило нещо.
Понякога ме е яд, че не съм спестила някои от всичките си думи само за себе си... не е хубаво да раздаваш думи просто така..на всички. Ами ако някой не ги изтълкува правилно или ги изопачани, не би било много хубаво да се случи така...?!
Мисля си че искам да си събера при мен отново всички раздадени думи. Да преценя кои от тях мога да върна обратно и кои да си прибера в класьора..да редактирам една или друга дума. Нужно е да се направи ремонт за всички онези похабени на вятъра думи, онези дето са изпразнени от съдържанието им от прекомерна употреба...Също така е много важно да бъдат подредени..по азбучен ред, по брой звукове, по смисъл, по честа употреба..или рядка такава...
Никога обаче не бих променила или върна всички "обичам те", които съм раздала или съм си взела за рамката на стената.. Нужно ми е да намеря някои значения и начини на употреба на захабените и пустите думички!! На всички облечени веднъж и после захвърлени в ъгъла на стаята, думи..Искам някой ден пак да върна силата им и всичко друго да получи необходимият смисъл!!